Ричард Адамс
Хълмът Уотършип (9)

6. Историята за благославянето на Ел-Ахрейра

Защо ме мисли той жестока?

Защо се счита той предаден?

Да видим как обикнал би той нещо,

по-древно от създаването на света?

У.‍ Б.‍ Йейтс, „Девойка и старица“

Преди много години, Фрит е създал света. Той също така направил всичките звезди и светът е една от звездите. Направил ги е, като е разпръснал своя тор по небето и това е причината тревата и дърветата да растат така добре в света. Фрит кара потоците да текат. Те го следват, когато той се движи по небето, а Когато се скрие от небето, те го търсят цяла нощ. Фрит направил всички животни и птици, но когато за пръв път ги създал, те всички били еднакви. Врабчето и керкенезът били приятели и се хранели и двамата със семена и мухи. И лисицата и заекът били приятели и се хранели и двамата с трева. И имало изобилие от трева и изобилие от мухи, защото светът бил млад и Фрит светел ярко и топло по цял ден.

По това време, Ел-Ахрейра бил сред животните и имал много съпруги. Толкова много, че не можело да се преброят, а съпругите имали толкова много зайчета, че дори Фрит не можел да ги преброи. Те се хранели с трева и глухарчета, марули и детелина, а Ел-Ахрейра бил баща на всяко от тях.

Тук Голям Перчем проръмжа одобрително, а Глухарчето продължи със следните думи:

След време тревата започнала да расте по-слабо и зайците започнали да скитат навсякъде, като продължавали да се размножават и хранят.

Тогава Фрит рекъл на Ел-Ахрейра:

— Принце Заек, ако ти не можеш да контролираш своя народ, аз ще намеря начини да го контролирам. Помни ми думата.

Но Ел-Ахрейра не искал да слуша и отговорил на Фрит:

— Моят народ е най-силният в света. Той се размножава по-бързо и яде повече от който и да е друг народ. Това показва колко обичаме Господаря Фрит, тъй като от всички животни ние най-много откликваме на топлината и светлината. Трябва да разберете, господарю, колко важни сме и да не препятствате красивия живот на моя народ.

Фрит можел веднага да убие Ел-Ахрейра за тези дръзки думи, но той бил намислил да го запази в света, защото се нуждаел от него — заради игрите, шегите и номерата му. Така той решил да надделее над Ел-Ахрейра не посредством голямата си сила, а като му направи номер. Обявил, че организира събор, на който ще направи подарък на всяко животно и птица, така че да станат различни от останалите. И всички същества тръгнали към мястото на събора. Но пристигнали там по различно време, защото Фрит направил така да стане. И когато косът пристигнал, той му подарил великолепен глас. Когато кравата пристигнала, той й подарил остри рога и сила, така че да не я е страх от никое друго същество. После на свой ред дошли лисицата, белката и невестулката. На всяка от тях Фрит дал лукавството, свирепостта и желанието да убиват и ядат децата на Ел-Ахрейра. И така, те си тръгнали от Фрит, изпълнени с желание да убиват зайците.

А по това време, Ел-Ахрейра танцувал, чифтосвал се и се хвалел, че отива при Фрит на събора, за да получи голям подарък. Най-накрая тръгнал към мястото на събора. Но докато вървял, спрял да си почине на един мек и песъчлив склон. И както си почивал, над него прелетял черният бързолет, крещейки:

— Новини! Новини! Новини!

Както знаете, той и до днес все това крещи. Тогава Ел-Ахрейра го повикал и запитал:

— Какви новини?

— Я — казал черният бързолет, — не бих искал да съм на твое място, Ел-Ахрейра. Защото Фрит даде на лисицата и невестулката лукави сърца и остри зъби, а на котката даде тиха стъпка и виждащи в тъмното очи и те заминаха да убиват и разкъсват всичко, което принадлежи на Ел-Ахрейра.

И като казал това, черният бързолет отлетял отвъд хълмовете. Точно в този момент Ел-Ахрейра чул гласа на Фрит:

— Къде е Ел-Ахрейра! Всички останали получиха своите дарове и си тръгнаха, така че аз дойдох да го търся.

А Ел-Ахрейра знаел, че Фрит е много умен и не би могъл да го надхитри, затова се уплашил. Помислил, че лисицата и невестулката идват с Фрит, затова се обърнал с лице към склона и започнал да копае. И той изкопал дупка, но не достатъчно голяма, когато сам Фрит пристигнал при него. И Фрит видял задницата на Ел-Ахрейра да стърчи от дупката, а отстрани летели струи пясък, защото копаенето продължавало. Като видял това, Фрит извикал:

— Приятелю, виждал ли си Ел-Ахрейра, защото аз го търся да му дам специален дар?

— Не — отговорил Ел-Ахрейра, без да излиза от дупката си — не съм го виждал. Той е много далеч. Няма да дойде.

Тогава Фрит рекъл:

— Излез от тази дупка и ще те благословя тебе вместо него.

— Не, не мога — отговори Ел-Ахрейра, — зает съм. Лисицата и невестулката идват. Ако искаш да ме благословиш, благослови задницата ми, защото тя стърчи от дупката.

Всички зайци бяха слушали тази история и по-рано: през дългите зимни нощи, когато из подземните ходове на заешкото селище вееха студени ветрове, а подът бе покрит с ледена влага. А също и през летните вечери — разположени в тревата, под излъчващите сладостен аромат цветове на бъза. Глухарчето разказваше историята добре и дори Съдинката забрави своето безпокойство и опасността, а вместо това се досети за великата неунищожимост на Зайците. Всеки един от тях се почувства като Ел-Ахрейра — че би могъл да е дързък дори спрямо Фрит и това да му се размине. Глухарчето продължи:

Тогава самият Фрит почувствал приятелство към Ел-Ахрейра заради неговата изобретателност и заради това, че той не се отчаял дори при мисълта, че лисицата и невестулката идват. И Фрит казал:

— Много добре, тогава ще благословя задницата ти, така както стърчи от дупката. Заднице, бъди здрава и бърза навеки и спасявай живота на своя господар, когато го грози опасност. Тъй да бъде!

"И в момента, когато Фрит изрекъл тези думи, опашката на Ел-Ахрейра стана снежнобяла и заблестяла като звезда, а задните му крака станали дълги и силни…"

И в момента, когато Фрит изрекъл тези думи, опашката на Ел-Ахрейра стана снежнобяла и заблестяла като звезда, а задните му крака станали дълги и силни и той тропнал с тях толкова силно, че дори и самите бръмбари изпопадали от тревичките. После изскочил от дупката и прекосил склона по-бързо от всяко друго живо същество. А Фрит извикал след него:

— Ел-Ахрейра, твоят народ не може да управлява света, защото аз не разрешавам това. Всички ще са ти врагове, Принце с Хилядата Врагове, и когато те хванат, ще те убиват. Но първо трябва да те хванат — теб, който можеш да копаеш, да чуваш, да тичаш и бързо да реагираш. Бъди хитър, знай много номера и твоят народ никога няма да бъде унищожен. И тогава Ел-Ахрейра разбрал, че макар да не допуска подигравки със себе си, Фрит му е приятел. И всяка вечер, след като Фрит изпълни дневните си задачи и легне спокоен и доволен в червенината на залеза, Ел-Ахрейра и неговите деца, както и децата на неговите деца, излизат от дупките си и се хранят и играят под неговия поглед, защото те са негови приятели и той им е обещал никога да не бъдат унищожени.