Ричард Адамс
Хълмът Уотършип (49)

46. Голям Перчем не отстъпва

Труден бой е този, господа. Нека видим кой ще се бие по-дълго.

херцог Уелингтън (при Ватерлоо)

Кръстовчето се покатери по стръмния наклон на изкопаната шахта и се приближи до Ранилист, който бе застанал горе в по-широко изкопан трап.

— Няма нужда повече да се копае, сър — каза той. — Дъното ще пропадне, ако някой скочи върху него.

— Можеш ли да разбереш какво има отдолу? — попита Ранилист. — Дали ще попаднем в подземен ход или в бърлога?

— Напълно съм сигурен, че е бърлога, сър — отговори Кръстовчето. — Всъщност, имам чувството, че отдолу има необичайно голямо пространство.

— Колко зайци има там, как мислиш?

— Не можах да чуя нито един. Но те може да стоят тихо и да чакат да ни нападнат, веднага щом проникнем там.

— Досега не са ни атакували кой знае колко — отбеляза Ранилист. — Бих казал, че са слабаци — крият се под земята и някои от тях побягват в тъмното. Не мисля, че ще имаме кой знае какви трудности.

— Освен ако, сър… — заговори Кръстовчето.

Ранилист го погледна, в очакване какво ще каже.

— Освен ако… не ни нападне животното, сър — продължи Кръстовчето. — Каквото и да е то. Спорежа не е такъв заек, който да си въобразява разни работи. Той е много флегматичен.

После, като видя, че Ранилист все още нищо не казва, Кръстовчето допълни:

— Само се опитвам да предвидя нещата.

— Виж какво — отговори най-сетне Ранилист. — Ако там наистина има животно, то скоро ще разбере, че и аз също съм животно.

После излезе на ската, където чакаха Кемпиън, Върбинката и част от другите зайци.

— Вече свършихме трудната работа — каза Ранилист. — Скоро ще можем да върнем зайките ни у дома, веднага щом приключим нещата долу. Ще направим това по следния начин. Аз ще срутя дъното на шахтата и веднага ще проникна в бърлогата под него. Искам само трима да ме следват, иначе ще настъпи пълно объркване и ще започнем да се бием помежду си. Върбинка, ти идваш зад мен. Доведи още двама. Ако има някакъв проблем, ние ще го решим. Кръстовче, приготви се и ти да дойдеш след това. Но ще стоите в трапа, разбрахте ли? Недейте да скачате долу, докато не ви кажа. Като се ориентираме в положението и разберем какво имаме да правим, може още няколко зайци да слязат долу.

Нямаше заек в Ауслата, който да не изпитва пълно доверие в Ранилист. Щом всички чуха как се готви пръв да слезе в дълбините на неприятелското селище и говори за това така спокойно, все едно че става дума за търсене на глухарчета, духът на офицерите се повиши. Струваше им се доста вероятно селището да се предаде, без изобщо да се стигне до бой. Когато по-рано Генералът бе предвождал щурма срещу селището в горичката Нътли, той лично бе убил три заека под земята и след това вече никой от останалите не бе посмял да се съпротивлява, макар предния ден да бе имало няколко доста ожесточени схватки в по-отдалечените подземни ходове.

— Много добре — каза Ранилист. — Сега, не искам никой да се шляе наоколо. Кемпиън, ти ще внимаваш за това. Веднага щом успеем да отворим отвътре някой от блокираните ходове, ще стане възможно всички наши да слязат и да заемем цялото селище. Така че дръж цялата останала група на едно място и, като ти дам сигнал, пращай ги веднага долу.

— Желая Ви късмет, сър — каза Кемпиън.

Ранилист слезе в трапа, сниши ушите си и скочи надолу в шахтата. Бе вече решил, че няма да спира да се ослушва, дали се чува нещо отдолу. Нямаше смисъл — той бе решил да проникне надолу, независимо дали би чул нещо или не. По-важно бе да не проличи, че се двоуми, както и да не предизвиква никакво колебание от страна на Върбинката. Също така, по този начин враговете щяха да имат възможно най-кратко време да го чуят как идва. Отдолу щеше да има или подземен ход, или бърлога. Имаше две възможности — да се наложи веднага да се бие, или да има време да се огледа наоколо и да разбере в какво място е попаднал. Но това нямаше значение. Важното бе да намери скритите зайци и да ги убие.

Достигна до дъното на шахтата. Както бе казал Кръстовчето, оставаше да се пробие съвсем тънък слой пръст, крехък като леда върху някоя локва — състоеше се от креда, камъчета и лека почва. Ранилист започна да дращи с предните си лапи. Пръстта бе леко влажна и се задържа още за момент, а после се срути надолу. Още докато почвата падаше, Ранилист веднага я последва.

Той пропадна на дълбочина, колкото бе дължината на тялото. Тази сравнително голяма височина ясно показваше, че е попаднал в бърлога. Щом стигна до пода, ритна силно със задните си крака и се спусна напред — отчасти за да се отстрани от пътя на Върбинката и отчасти за да достигне до някоя стена и така да не допусне да бъде атакуван откъм гърба. Озова се срещу купчина мека пръст (това очевидно бе краят на някой блокиран подземен ход, водещ навън от селището) и се извъртя. В следващия момент и Върбинката застана до него. Третият заек, който и да бе, очевидно бе изпаднал в затруднение. Чуха го да рови в падналата пръст.

— Насам! — извика рязко Ранилист.

Оказа се, че третият заек е един силен и тежък ветеран, на име Гръмотевицата. Той се присъедини към тях, препъвайки се.

— Какво става? — попита Ранилист.

— Нищо, сър — отговори Гръмотевицата. — Само дето има един мъртъв заек на пода и това ме стресна за момент.

— Мъртъв заек? — учуди се Ранилист. — Сигурен ли си, че е мъртъв? Къде е той?

— Ей там, сър, до шахтата.

Ранилист бързо прекоси бърлогата. От оттатъшната страна на шахтата лежеше инертното тяло на един мъжки заек. Ранилист го подуши, докосна го с носа си и каза:

— Съвсем наскоро е умрял. Почти е изстинал, но тялото му не е вдървено. Какво мислиш за това, Върбинка? Зайците не умират под земята.

— Той е много малък заек, сър — отговори Върбинката. — Може би не е искал да се бие с нас и като е казал това, другите да са го убили.

— Не, не е така. По него няма никакви белези. Е, както и да е, да го оставим. Трябва да продължаваме нататък, а един толкова малък заек не е от значение, независимо дали е жив или мъртъв.

Ранилист започна да се движи покрай стената, душейки по пътя си. Мина покрай два блокирани подземни хода, стигна до едно по-открито място сред корени на дървета и се спря. Мястото очевидно бе много голямо, по-голямо от бърлогата на Съвета в Ефрафа. Тъй като не бяха атакувани, той можеше да използва това голямо пространството в своя изгода, като вкара долу веднага още няколко от своите зайци. Бързо отиде до подножието на шахтата. Изправен на задните си лапи, успя да достигне с предните си лапи горния ръб на шахтата.

— Кръстовче! — извика Ранилист.

— Да, сър? — отговори Кръстовчето отгоре.

— Идвай долу и доведи още четирима със себе си. Скочете от тази страна… — тук той леко се раздвижи. — На пода има един мъртъв заек… Един от техните.

Ранилист все още очакваше внезапна атака, но мястото продължаваше да е спокойно. Продължаваше да се ослушва и да души наоколо, докато петте заека скочиха един по един в бърлогата. После извика Кръстовчето при двата блокирани хода на източната страна.

— Отвори тези два хода, колкото може по-бързо! — нареди Ранилист. — Също изпрати два заека да видят какво има оттатък дървесните корени. Ако бъдат нападнати, веднага иди да ги подкрепиш.

— Знаете ли, има нещо странно относно стената на другия край, сър — каза Върбинката, докато Кръстовчето даваше разпорежданията си на своите зайци какво да правят. Голяма част от нея се състои от твърда земя, която никога не е била копана. Но на едно-две места има купчини от много по-рохкава почва. Бих казал, че това са били ходове през стената, които са били зарити съвсем скоро — може би от снощи насам.

Ранилист и Върбинката обходиха внимателно южната стена на Медената Пита, като тук-там драскаха по стената и се ослушваха.

— Струва ми се, че си прав — каза Ранилист. — Чу ли някакво движение от другата страна на стената?

— Да, сър, точно тук — отговори Върбинката.

— Ще съборим тази купчина рохка почва — нареди Ранилист. — Доведи два заека да се заемат с това веднага. Ако съм прав и Тлайли е от другата страна, скоро ще си имат неприятности. Точно това искаме — да го принудим да атакува.

И така, Гръмотевицата и Магарешкият Бодил започнаха да копаят, а Ранилист мълчаливо седна зад тях и зачака.

* * *

Още преди да чуе пропадането на покрива на Медената Пита, Голям Перчем знаеше, че е въпрос само на време ефрафците да намерят рохките места в южната стена и да започнат да копаят, за да проникнат през някое от тях. Това нямаше да продължи дълго. Щеше да му се наложи да се бие — най-вероятно със самия Ранилист. А ако Ранилист съумееше да влезе в близък бой и да използва по-голямото си тегло, шансовете на Голям Перчем бяха малки. Трябваше някак да успее да го рани още в самото начало, преди Ранилист да очаква това. Но как?

Голям Перчем обсъди проблема със Зелениката.

— Бедата е, че това селище не е строено по начин, който да улесни защитата — каза Зелениката. — Точно това е било предназначението на Ронливия Ход в старото ни селище, така ми каза веднъж Триара. Бил е изграден така, че ако някога ни се наложи, да можем да слезем в него под врага и да изскочим на място, където той не ни очаква.

— Точно така! — извика Голям Перчем. — Точно тази идея ми бе необходима! Виж сега — аз ще се заровя в пода точно зад този блокиран отвор. После вие ще ме покриете с пръст. Няма да ме забележат — наоколо има толкова много рохка пръст от копаенето. Знам, че това е рисковано, но все пак е по-добро отколкото да се опитам да се изпреча лице в лице със заек като Ранилист.

— Но какво ще стане, ако те пробият стената на друго място? — попита Зелениката.

— Трябва да ги насочите да дойдат точно тук — отговори Голям Перчем. — Като ги чуете от другата страна, вдигнете малко шум, точно над мястото, където съм аз. Каквото и да е — колкото да ги заинтересува. Хайде, помогни ми да копая. А ти, Сребърен Блясък, изведи всички от Медената Пита и затвори тази стена изцяло!

— Голям Перчем — каза Съдинката, — не мога да събудя Петко. Той все още е легнал там, по средата на залата. Какво да правя?

— Боя се, че нищо не можем да направим сега — отговори Голям Перчем. — Жалко, но ще се наложи да го изоставим.

— О, Голям Перчем! — извика Съдинката. Нека и аз да остана с него! Аз няма да ви липсвам кой знае колко, а мога да продължа да опитвам…

— Хлао-ру — каза Зелениката, колкото можеше по-благо, — ако Петко остане единствената ни жертва, преди да завърши тази история, това би значило, че самият Господ Фрит се бие на наша страна. Съжалявам, приятел, нито дума повече. Ние се нуждаем от теб, нуждаем се от всеки. Сребърен Блясък, прибери го с останалите.

Така че, когато Ранилист пропадна през тавана на Медената Пита, Голям Перчем бе вече легнал неподвижно под тънък слой почва, от другата страна на южната стена, недалеч от бърлогата на Детелина.

* * *

Гръмотевицата захапа парче счупен корен и го измъкна. Веднага рохката пръст около него се срути. Почвата вече не стигаше до покрива на блокирания ход. Бе останала само една рохкава купчина, запълнила наполовина прохода. Ранилист, който продължаваше мълчаливо да чака, вече можеше да помирише и чуе значителен брой зайци от другата страна на преградата. Надяваше се сега те да дойдат в голямата бърлога и да се опитат да го атакуват. Но те не се и помръднаха.

Като се стигнеше до бой, Ранилист не бе склонен да е особено внимателен и пресметлив. Хората, а също и някои големи животни — например вълците, имат известна представа какъв е собственият им брой и какъв е броят на противника. Тази представа влияе на тяхната готовност и желание за бой. Но на Ранилист никога не му се бе налагало да се занимава с такива мисли. Неговата опитност относно битките бе, че винаги има такива, които искат да се бият и други, които се бият само защото нямат друг изход. Неведнъж той бе влизал в битка сам и бе налагал волята си на цели тълпи зайци. Той успяваше да ръководи голямо селище с помощта само на няколко предани офицери. Така че, сега изобщо не му дойде на ум, че повечето от зайците му са все още навън, че може зайците от другата страна на стената да са повече от неговите и че докато Кръстовчето не успееше да освободи блокираните ходове, неговите зайци нямаха възможност да излязат обратно навън. А дори и да се бе сетил за всичко това, той не му отдаваше особено значение. Този вид мисли не са съществени за зайците по време на бой. Най-важни са свирепостта и агресивността. Ранилист разбираше, че зайците оттатък стената ги е страх от него и че по тази причина има предимство.

— Кръстовче — каза той. — Веднага щом освободиш блокиралите ходове, кажи на Кемпиън да изпрати всички тук долу. А вие останалите, следвайте ме. Ще приключим тази работа, преди още другите да са дошли.

Ранилист изчака само докато Кръстовчето доведе двата заека, изпратени да търсят какво има зад корените — в северната част на голямата бърлога. После, с Върбинката зад себе си, той се покатери на купчината рохка пръст и си проправи път през тесния проход. В тъмнината той усети пред себе си мириса и шумоленето на цяла тълпа зайци — както самци, така и зайки. Два заека бяха застанали директно на пътя му, но той ги избута в пръстта и те паднаха назад. Втурна се след тях, но изведнъж усети земята под него да се преобръща. В следния миг един заек изскочи от земята под краката му и захапа предната му лапа, точно на мястото, където тя е свързана с тялото.

Ранилист бе спечелил почти всички битки в живота си чрез използване на голямото си тегло. Другите зайци не можеха да го спрат и, веднъж съборени, рядко успяваха пак да се изправят. Затова сега той се опита да бута напред, но лапите му нямаха здрава опора в купчината рохка пръст. Отстъпи и видя, че врагът под него бе застанал в малък ров, с размерите на тялото му. Удари и усети как нанася дълбока рана с ноктите си по гърба и хълбока на противника. Тогава другият заек, здраво опрян със задните си лапи на пода на окопа, се изправи нагоре. Ранилист, чиито две предни лапи бяха във въздуха, се преобърна и падна по гръб върху купчината пръст. Веднага посегна да нанесе нов удар, но противникът му вече бе пуснал рамото му и бе извън неговия обсег.

Ранилист се изправи. Усети как потече кръв по вътрешната страна на едната му предна лапа. Мускулът бе засегнат. Не можеше да стъпи с цялата си тежест на този крак. Но ноктите му също бяха окървавени и кръвта по тях не бе негова.

— Добре ли сте, сър? — запита Върбинката зад него.

— Разбира се, че съм добре, глупак такъв! — отговори Ранилист. — Следвай ме отблизо.

Другият заек заговори някъде пред него:

— Казахте ми веднъж да започна да ви впечатлявам, Генерале. Надявам се да съм успял.

— А при друг случай ти казах, че лично ще те убия. Тук няма бяла птица, Тлайли — отговори Ранилист и веднага се впусна пак напред.

Голям Перчем нарочно заговори така подигравателно. Искаше да предизвика Ранилист да го нападне втори път и да го захапе пак. Но докато чакаше, притиснат към земята, осъзна, че няма така лесно да го излъже. Ранилист винаги бързо успяваше да се ориентира в нови ситуации и затова сега напредваше бавно и предпазливо, съвсем близо до земята. Явно възнамеряваше да използва ноктите си. Видимо уплашен, Голям Перчем чуваше неравномерното приближаване на предните му лапи, почти в обсега за нанасяне на удар. Инстинктивно се дръпна назад и в този момент се сети, че Ранилист влачи едната си предна лапа и следователно не може да я използва ефективно. Затова, оставяйки незащитен левия си хълбок, го нападна откъм страната на ранената лапа.

Ноктите му попаднаха в крака на Ранилист и го одраскаха странично. Но преди да успее да отстъпи, усети върху себе си цялата тежест на Ранилист и в следващия миг Ранилист го захапа за ухото. Голям Перчем изпищя, както бе затиснат и се мяташе насам-натам. Ранилист, усещайки страха и безпомощността на противника си, пусна захапаното ухо и се изправи, готов да захапе Голям Перчем за задната част на врата. За миг той застана над безпомощния Голям Перчем, изпълвайки целия проход с раменете си. Но раненият му крак поддаде и той залитна настрани към стената. Голям Перчем го удари два пъти по лицето, а трети удар мина покрай мустаците му, защото Ранилист навреме отскочи назад. Ясно се чуваше учестеното му дишане откъм върха на купчината земя. Голям Перчем, с процеждаща се кръв от гърба и ушите, стоеше на мястото си, в очакване на нова атака. И изведнъж осъзна, че вижда как силуета на генерал Ранилист ясно се очертава, както е приклекнал над него. Първата утринна светлина вече бе проникнала през пробития покрив на Медената Пита.