Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (8) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Най-ранните заселници

Норманите се заселили следователно по югозападното крайбрежие на Гренландия. Но какво се разбирало по онова време под понятието „заселване“? Това означавало, че няколко господари, както например Ерик, очертавали с огньове парче земя, обикновено до някой фиорд, и го обявявали за своя собственост. Те разрешавали на васали да се настанят в тази земя срещу известни задължения. Заселниците в Гренландия, главно исландци, построили къщи от камък и от сух торф, нарязан на чимове. Близо до сравнително обширните жилища се намирали оборите и хамбарите. Занимавали се главно със скотовъдство, най-вече отглеждали кози и овце, затова националното ястие било „скир“, вид сирене, приготвено от мляко. Важно икономическо значение имал и ловът на тюлени. Житни растения почти не отглеждали, тъй като житото трудно зреело. Превозът на стоките обикновено ставал по вода с дървени лодки, но като превозно средство при по-дълги пътувания по суша се използували и коне. Връзката с Исландия, старата им родина, не била прекъсната. Кораби пътували дотам и обратно. Внасяли желязо, строителен материал, жито и доставяли кожи и зъби от моржове. Естествено, че и законите били пренесени от Исландия.

Какво юридическо положение имали населените места? Въпрос, който не е от второстепенно значение. По-късно по понятни причини и с голяма прозорливост бил направен опит да се възстанови това, което е станало почти преди хиляда години. Съществуват три различни аспекта на този проблем: един норвежки, един исландски и едни датски. Първият иска да докаже, че Ерик е населил и завладял Гренландия и 985 г. за Норвегия, вторият вижда в Ерик исландец, който е установил исландско колониално владение над гренландските земи. И накрая датското гледище, което твърди, че преселниците са създали самостоятелна гренландска държава. Ерик, така се обосновават те, бил по рождение норвежец, а колонистите, които го придружавали, били исландци. Но безспорно е, че Ерик и придружаващите го не били завладели Гренландия нито за Норвегия, нито за Исландия а за себе си. Датските претенции произлизали от по-късното политическо развитие.

Холщайнборг

През 1933 г. по повод на един датско-норвежки спор бе възкресено пред арбитражния съд в Хага прастарото норманско минало и той стигна до решението, че селищата образували вероятно една „независима държава“. Първите заселници почитали още старите богове. За Ерик това може да се каже с положителност. В десетия век започнало проникването на християнството. Не би било правилно да се погледне мимоходом на всичко това. Трябва да се видят тогавашните взаимоотношения и да се помисли, че в единадесетия век църквата все повече излиза на преден план, започва да насочва в своя полза борбата за политическо господство над Западна Европа и накрая стига до върха на феодалната йерархия. Докато преди това владетелите избирали папата по тяхно осмотрение из редовете на подчинените им епископи, сега дошло времето, когато папите възцарявали и сваляли владетелите. Създал се изразът: „Всички народи трябва да целуват краката на папата.“ Също и в далечната, студена, рядко населена Гренландия се почувствувала твърдата власт на църквата, най-силния крепител на разслоението на обществото. Особено активно провеждал покръстването Лейфър, син на Ерик, който впрочем при едно свое пътуване бил отклонен от бурята на запад и видял американския материк петстотин години преди стъпването на Колумб в Гуанахани.

Какво било отношението на преселниците към новото учение? В Норвегия е трябвало да се предприемат жестоки мерки, за да се откъсне народът от старите му религиозни представи. В Гренландия нещата стоели по-иначе. Преселниците били обикновено хора, които били пътували надалеч, били видели и чули много неща и били влизали в досег с християнството. Те вероятно не са били очаровани от него, но в християнството се изявявала тогава една непоклатима мощ. Разумно било човек да не остане извън него. Преселниците започнали да се наричат християни. Но сведенията говорят, че това било само формално. Въпреки покръстването си, преди да вземат важни решения, те се обръщали към боговете Тор или Вотан. В много останки от тогавашни сгради кръстът и чукът на Тор се намират един до друг. Понякога вярата разделяла членовете дори на едно семейство, така било и със семейството на Ерик. Лично той, своеволният, всемогъщ човек господар, не искал и да знае за покръстването, наречено от Лейфър своя плът и кръв. Жена му обаче, обладана от новата вяра, поставяла споделянето на брачното легло в зависимост от светогледа. Все пак, изглежда, че Ерик е оказвал толкова малко съпротива на християнството, колкото и всеки един от другите преселници. Вероятно се е задоволявал да „мърмори“. Дали е останал до края на живота си пасивен, в същност не се знае.

Създават се много манастири, църкви, игуменства. Църквите обикновено не са имали собствен свещеник и ако са имали такъв, той упражнявал духовната си дейност само между другото. Главната му професия била земеделието.

В дванадесети век в Гренландия била основана епископия и първият носител на епископския сан се наричал Арналд. Той бил назначен на този пост през 1121 г. и резиденцията му била в Гардар. Известно време гренландският епископ плащал „папски данък“ на папския престол в Рим. От документи, датиращи от 1327 г., се вижда, че този данък бил изплатен тогава „In dentinus Roardo“ т.е. със зъби от моржове, които били равностойни на слоновата кост. Сумата възлизала на 400 центнера. По онова време епископът управлявал като крал, но в Гренландия работите не стоели така. Властта била съсредоточена в ръцете на вождовете. Известни са шестнадесет наследници на Арналд.

През 1389 г. двама граждани от Венеция, братята Николо и Антонио Цено, посетили Гренландия. Те дават следното описание на селищата Ейстрибигд и Вестрибигд — двеста осемдесет стопанства, една катедрала, петнадесет църкви и три манастира. Най-близката дата, за която има църковни документи, е 1409 г.

Къде са били тогава коренните жители на страната — ескимосите? Те не живеели на юг, където се били заселили норманите, а на север. Може би това изглежда чудно. Не е ли Северът далеч по-негостоприемен от южните ширини? Въпрос понятен, но трябва да го отречем. През лятото „горе“ е толкова топло, колкото и „долу“, а оскъдните растения, които въобще виреят в Гренландия и са полезни, растат и там не по-лошо, отколкото тук. През зимата в областта около залива Мелвил и около протока Смит, населена с ескимоси, е действително по-студено, отколкото в Якобсхавн, но времето е по-спокойно и по-сухо, отколкото в суровия и влажен юг. От гледна точка на ескимосите следователно Северът не е по-непригоден за заселване от Юга.

Интересен е сега въпросът, дали норманите са се срещнали с първобитните жители и как са станали тези срещи. За съжаление за това има много оскъдни данни. В „Islendigasogur“ „Исландската сага“, която съдържа многобройни сведения за Гренландия, нито дума не се споменава за ескимосите. Ние се осланяме само на единични бележки. В едно случайно описание се казва, че през първите години на изследването на фиордите в Югозападна Гренландия норманите все откривали следи от селища, останки от лодки и обработени камъни, което подсказва, че някога в тези области са живели хора, но явно са се изселили на север. През дванадесети век при походи норманите са се срещали от време на време с ескимоси. Малко се знае за техните походи на север. Все пак един надпис на камък в Руни, който датира от 1135 г., говори, че норманите са стигнали до днешния Упернивик. Естествено, както свидетелствува и издигането на този паметник, изглежда, че тава пътуване е излизало извън рамките на обикновените походи и е било нещо необичайно. Най-ранното сведение за среща с ескимосите е дадено във Фламандската сага. Трябва да се има предвид, че северните саги не са като нашите легенди, а са исторически разкази. Научаваме, че преселникът Торгил Орабайнсфостре е видял две „вещици“ до един умрял кит, явно жени на ескимоси. Той се затичал към тях и поискал да ги хване, но те избягали. В друго сведение се казва, че пражителите са живеели в дупки в земята и са използували шейни, теглени от малки космати кучета. Понякога оскъдните географски и етнографски бележки за ескимосите са преплетени с митове и легенди. И в преданията на ескимосите съвсем рядко и случайно се срещат данни за срещи с нормани, но все пак те не липсват напълно.

Във връзка с това нека дадем тук едно етимологическо изследване. Ако пражителите на Гренландия са наречени в тази книга „ескимоси“ (Eskimo), това не значи, че още норманите са ги назовавали така. Те употребяват названието „Skralingar“, едно преобразование по фонетическите закони на езика на ескимосите на северния израз „Skraling“ което значи „джудже“ или „пигмей“. Самите пражители се наричали и се наричат и днес „Innuit“ — форма за множествено число на думата „Innuk“ — човек.

Думата „eskimo“ произхожда от индианската дума „eskimatsie“ което означава „човек, който употребява сурова храна“, тъй като всички ядели месото и рибата сурови. Французите, които през шестнадесети век завладели Канада, направили от нея „esguimaux“, дума, която по-късно датчаните трансформирали в eskimo. Ескимо представлява следователно множествено число, поради което на немски език се изпуска окончанието за множествено число „S“.

Нека да припомним като куриоз, че в началото на седемнадесети век френският мисионер, езуитът Биар, който посетил ескимосите в Нова Франция^[1], разбрал неправилно индианската дума „eskimatsie“ и я изопачил в „Excomminqui“ — „Отлъчените“, формулировка, която искала да каже, че ескимосите са се показали невъзприемчиви за християнското учение.