Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (28) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Кук или Пири?

След като турнето приключило и Расмусен заминал за залива Норт Стар, за да построи там станция за мисията, в Европа пристигнали вести, които дали мощен тласък на темата Арктика. Американецът Фредерик А. Кук претендирал, че тръгвайки от о. Аксел-Хайберг, пристигнал на 21 април 1908 г. на северния полюс и останал там два дни.

Северният полюс бил по онова време вълнуващо понятие. Много дейни и смели мъже поставяли живота си на карта, за да достигнат тази цел. Шведът Андре и барон Тол дори отдали живота си за него. Когато Кук пристигнал в Копенхаген и имало изгледи той да разкаже подробности за своето пътуване, там пристигнали журналисти от цял свят. Отначало на Кук оказали високи почести. Той стана герой на безброй приеми, банкети, пиршества. Университетът в Копенхаген го приел за почетен доктор.

Постепенно обаче се породили съмнения относно дадените от него сведения. Не приличал ли неговият случай на случая Луи дьо Ружамон, който преди няколко години издал световноизвестната книга „Тридесет години между диваци“, но бил уличен след това, че никога не е бивал в Африка?! Дори доброто мнение на великия Амундсен за Кук не било в състояние да отстрани подозрението. Материалът, представен от американеца в подкрепа на твърденията му, изглеждал малко оскъден и скоро след това той бил обвинен публично в измама от един мъж, който успял да завоюва за себе си по-друго мнение, отколкото Кук: това бил съотечественикът му Пири.

Той тръгнал на 1 март 1909 г. за решителен пробив от Кап Колумбия в земята Грант, която се намира на 766 километра разстояние от полюса, изградил многобройни хранилища и помощни складове, напреднал на север през ледени валове мек сняг и дупки в леда и според думите му постигнал великата цел на 6 април заедно с четирима европейци и един негър, с пет шейни, теглени от четиридесет кучета.

Интересът към арктическите въпроси в ония дни нараснал много в цял свят. След като завършил своето пътуване в Северна Гренландия и се завърнал в Копенхаген, Расмусен възобновил съвместната работа с Фройхен и двамата започнали да извличат сега известна изгода от новосъздаденото положение: тъй като и двамата били в Далечния Север, те могли да се явят като вещи лица, Расмусен можел да даде допълнителни лични сведения за Кук, за когото тогава всички говорели. Преди около две години, когато още бил неизвестен на света, той живеел около Кап Атол в едно ескимоско село до протока Волстенхолм, за да изследва тук живота на ескимосите от тази област. Един ден на хоризонта се показал кораб с платна и Кнуд заедно с ескимосите доплувал с каяк до него. Той се качил на борда, запознал се с Кук и бил осведомен от него за предстоящите му планове.

Ако в ония дни някой би запитал Расмусен какво отношение има към Кук и чия страна взема в спора, той би се въздържал от определен отговор, но би дал да се разбере, че не е убеден в истинността на твърденията на Кук.

Днес, половин век след вълнуващия спор, в който участвувал целият свят, все още не е даден отговор на въпроса за качествата на Кук като изследовател и човек, а сигурно и никога няма да бъде даден. Все пак мнението за него сега клони в негова полза. Полярният изследовател Болдуин например, един от по-новите специалисти, които се занимавали с проблема кому се пада първенството в откриването на полюса, е на мнение, че северният полюс „бил достигнат най-добросъвестно от д-р Кук триста и петдесет дни, преди някой друг да е изявил претенции, че е бил там“.

Пири стигнал много близо до полюса, в това днес никой не се съмнява, но остана неизяснено дали той действително е стигнал до него при своето тридесетчасово пътуване надлъж и шир на шести и седми април.