Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (50) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Семейният живот на ескимосите

Две срещи има Расмусен в първите месеци на престоя си на Датския остров, които му правят особено впечатление и му позволяват да вникне в живота и съдбата на ескимосите.

Първата става по време на връщането му от Кливлънд. Посред едно езеро той среща някаква стара ескимоска, която напрягала сили да пробие дупка в дебелия лед. Тя искала да провре въдицата през нея и да лови пъстърва. Жената се оказала много разговорчива и разказала целия си живот. Какво ли не била преживяла Ангутианут, първият й мъж, умрял от глад; Квивапик, вторият й мъж, заклинател на духове, бил убит с нож за сняг. Разказала много преживелици, една от друга по-чудни. Най-ужасната история преживяла веднъж на път от Игдлулик покрай протока Фури и Хекла за фиорда Пондс. В дълбокия сняг намерила една ридаеща жена. Облеклото й било извънредно мизерно. От глад била изяла ръкавите и долната част на дрехата си. Преди това обаче тя била изяла мъжа си и двете си деца.

„И какво стана с нея?“ попитал Расмусен.

„Днес тя живее в Игдлулик и е омъжена за богатия ловец Игтуссаруса. Той има наистина и друга жена, но тази му е любимката.“

Втората среща, която се запечатала в ума му, Расмусен имал малко по-късно, когато заедно с Айдерфогел и двама други ескимоси потеглил на път през фиорда Лион за едно място, наречено Нос Елизабет. То минавало за място, където уж лесно се ловели китове. Пътуването било много трудно, понеже температурата се понижила до –50 градуса. По пътя Расмусен срещнал един ескимос, който с почтителни жестове го поканил да го последва в жилището му. Расмусен приел поканата и скоро установил колко особен е домът на ескимоса, на заклинателя на духове Ауа. Цял комплекс от купести снежни колиби, свързани една с друга от цяла система ходове и разклонени лабиринти, представлявало селището. Който искал да стигне от една колиба до друга, нямало нужда да излиза на открито. Входът към този комплекс минавал през открито кръгло преддверие с четири метра диаметър, което представлявало изрязана в снега площадка. След него идвали три помещения, в които съхранявали месо, кожени хамути и кожи, а от тях пък се минавало в жилищните помещения, на брой пет, в които живеело по едно семейство.

Шестнадесет души живеели в лагера: все роднини на Ауа. За първи път Расмусен добива непосредствени впечатления за живота на едно голямо ескимоско семейство и е поразен от патриархалните отношения, което господствуват там. Ауа е господарят на дома и никой не оспорва авторитета му. Все пак не може и дума да става, че той злоупотребява с властта си. В комплекса е много весело и съвместният живот е изключително сърдечен.

Расмусен винаги с любопитство разучава възгледите на ескимосите за живота и смъртта и за смисъла на съществуването. Това, което чува, е или наивно, или преплетено с най-силно суеверие. И какво ли друго може да се очаква! Но винаги е очарователно да надничаш в душите на хора, които стоят така далеч от съвременната култура и цивилизация и са непокварени деца на природата.

Разбира се, Ауа вярва в задгробния живот.

„И къде живеят душите?“

„Или на небето — в «земята на деня», или под морето — в «земята на тесния хребет».“

„И от какво се определя едното или другото?“

„В земята на деня отиват само онези, които са се удавили в морето или са загинали чрез убийство. Там е извънредно весело. Постоянно се шегуват и пеят. Храната доставят голям брой елени. В страната на тесния хребет пък отиват всички, които са умрели в дома си от болест.“

Ауа може да разкаже още всевъзможни подробности за живота на това или онова място. С интерес го слуша Расмусен и доверчиво са впили поглед в устните му членовете на семейството. Не всеки ден, а само на такива тържествени случаи, какъвто представлява присъствието на белия човек, говори за тези неща и открива част от тайните, които само той, заклинателят на духове, може да разкрие.

По-късно впрочем Ауа приема християнската вяра. Той отпратил, както сам казва, своите „помощници духове“, тъй като не можел повече да ги използува. За Расмусен покръстването на ескимоса имало това значение, че той получил нов обширен материал върху духовната култура на ескимосите, понеже Ауа обяснил, че няма защо повече да си налага ограничения и може да разбули все още пазените досега тайни.