Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (25) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Смит-Зунд, станция на страданието

Цели две години Расмусен остава в Далечния Север, но не на едно и също място. Стара негова мечта е да се осведоми как са пристигнали някога ескимосите в Гренландия, кои пътища са използували, къде се намира тяхната прародина. За важна станция в това пътуване той смята земята Елсмир и нещо го влече да посети този остров на Арктическа Америка. Екипировката му е доста скромна. Състои се от оръжие и една празна шейна, теглена от дванадесет кучета. Придружават го двама ескимоси и двамата на име Увдлорийак — „Звезда“, така че би трябвало да се прави разлика между по-младия и по-стария. Те са едни от най-добрите мъже на племето и не намират за необходимо да правят продължителни приготовления за едно пътешествие от две хиляди километра. Те не преценяват опасностите. Веднага са готови да придружат Расмусен. Далеч от тях е мисълта да искат някаква отплата. Не искат да бъдат „платени слуги“. През цялото пътуване те се показват като прекрасни другари.

Пътят за земята, в която бушуват бесни бури и чиито северни области тънат почти девет месеца в мрак, води пред протока Смит.

Протокът Смит: дума, пълна със съдържание, със свое особено звучене за Расмусен, който познава толкова добре историята на изследванията на северните области и преди всичко на Арктика. Колко човешки борби и колко човешки съдби са свързани с бреговете на тази порта към Северния Ледовит океан! Колко човешки страдания са изживени тук!

До протока Смит се намира заливът Ренсела, в който към средата на миналия век два пъти зимувал полярният пътешественик Елиша Кане. По поръчение на леди Франклин той предприел издирване на изчезналата експедиция на Франклин. Идвайки от Упернивик, той навлязъл в протока Смит, в който ледът бушувал с диво вълнение. Когато пристигнал до 78° с.ш., неговият двумачтов платноход „Адванс“ замръзнал. Един след друг всички се разболели от скорбут и най-после трябвало да изгорят кораба, за да се стоплят. Без успех той се върнал в Упернивик по суша.

На протока Смит се намира пристанището Порт Фублес, където през 1860 г. американецът Хайес прекарал няколко месеца, преди да замине с малък двумачтов кораб за залива Франклин. През протока Смит минал със своя „Поларис“ Чарл Францис Хол, откривателят на протока Фробишер до Тенкс Год Харбър. На протока Смит е разположена Кемп Клей, станцията на страданието на Грил. Тук генерал Грил, които ръководил международната полярна експедиция за залива Леди Франклин, чакал заедно с шестнадесет свои другари близо две години, докато дойде кораб. И когато корабът пристигнал, само седем души от групата му били живи, другите били загинали от глад. Недалеч от това място през 1899 г. Свердруп презимувал в един малък залив с парахода си „Фрам“.

Там, където протокът Смит се влива при островите Кери, шведът Бьорлинг претърпял корабокрушение на път за северния полюс.

И най-сетне протокът Смит е мястото, където Пири винаги е водил ожесточена борба с мъчителния северен климат и където се е породила неговата дръзка мисъл: „Съдбата и адът са против мен, но аз все пак ще победя.“

Протокът Смит — област, наситена с исторически спомени… За да го прекосиш, не е достатъчно да пътуваш до Кап Атол или до Сандаловия остров, където експедицията Милиус-Ериксен била разположила главната си квартира: тъй като протокът тук е твърде широк и почти никога не се образува твърд лед, Расмусен трябва да мине през областта Ета, която през това време на годината намира пуста, за да стигне до Анариток, откъдето разстоянието до земята Еломир, т.е. от Европа до Америка, е само шест до седем мили.