Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (57) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

Далеч от пътищата

След някои и други преживелици членовете на експедицията пътуват по крайбрежието на залива Комитет и след това прекосяват полуостров Симсън на път за залива Пели. В един фиорд се натъкват на лагер от снежни къщи на арвилигюармиутите. Те наброяват петдесет и четири мъже, жени и деца, които живеят в три села. Бели хора идват рядко при тях, тяхната област лежи далеч от пътищата и сечивата и оръжията не им се доставят или продават, а те си ги произвеждат с примитивни средства. Огън получават, като правят искри с кремък или пирит и ги оставят да паднат върху мъх, който е изсушен и лесно се запалва. Лампи и съдове правят от мек камък, който намират южно от залива. Както във всички полярни страни, и тук понасят тежко липсата на дървен материал. В залива Ботиа винаги има огромни количества плаващ лед, който затваря пътя на свличащия се дървен материал към залива Пели. Следователно трябва да се справят без дървен материал и като негов заместител служат рогове и кости. Те умеят да приготовляват един вид кожа, като я потапят във вода и й дават формата на подложка за шейна, напълват след това кожата с месо от риба или дивеч и оставят всичко това да замръзне. Когато през пролетта мекото време размрази „шейната“, тогава с кожата хранят кучетата, а пълнежа изяждат хората.

И все пак ескимосите не са съвсем без модерни сечива. Те принадлежат обаче на една друга култура; както Расмусен установява, те са от времето на експедицията на Джон Рос. За него още веднъж е особено събитие да срещне хора, чиито родители са познавали Рос.

kayak.jpgКаяците са в изправност и тюленовата кожа е надута, за да не позволява на плячката да потъне

За Расмусен е съвсем естествено през време на най-голямата си експедиция да изследва духовните прояви на ескимосите, преди всичко песните и епоса им. Тази ескимоска литература не била съвсем непозната на европейците и американците. Още през осемнадесети век мисионерите писали за поезията на ескимосите от областите, през които пътували. Хердер включил в своите „Гласове на народите в песни“ и две погребални песни от Гренландия. По-късно предимно американски етнолози събирали песни от групи на централните ескимоси. Все пак сбирката на Расмусен става най-интересна и най-богата. Тя е разделена на песни за настроение, ловджийски песни, които разказват за радостите и разочарованията в ловджийския живот, подигравателни песни, които дават възможност да се разберат основанията, поради които ескимосите мъже и преди всичко ескимоските взаимно се хулят и унижават при надпяванията. Естествено в тези песни значителна роля играе упрекът за разпуснат живот.

Ескимосите познават и трудовите песни. Една от тях разказва например, че еленовите ескимоси от тундрата на голите долини, където маслената лампа е непозната събират върбови клонки за огън.

„Аз съм само една малка жена,

която се труди с любов,

която с любов и радост

иска да мъкне и да се труди.

И с радостно старание,

за да служа полезно

аз късам върбовите котенца,

които ми напомнят за брадата

на големия вълк.

Аз обичам да ходя далеч,

далеч от тук,

подметките ми стават на дупки,

докато накъсам върба,

върбови клонки с котенца,

които ми напомнят за брадата

на големия вълк,

за брадата на големия вълк.“