Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (5) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Мъжът, които превъзмогна „големия лед“

През 1888 г. в дома на свещеника настанали забележителни дни. Там се подслонил за известно време с приятелите си един мъж, който бил извършил нещо велико и чиято слава завладяла целия Готхоб. Той превъзмогнал „големия лед“, т.е. вътрешните области на Гренландия. Мечтата да се прекоси Гренландия била стара. За пръв път в края на осемнадесети век замислили да я осъществят. По онова време първите балони вече летели. Не биха ли могли те да се използуват за летене пряко над „щита“? Но „реалистите“ отхвърлили тази мисъл. „Предложение на глупци и фантазьори, казвали те, е да се вярва, че с помощта на новото откритие, колкото и да е голямо то, ще може да се осъществи невъзможното.“

След това през деветнадесети век имало няколко нерешителни опита за навлизане във вътрешността на Гренландия. През 1830 г. ловецът на китове Килзен, който живеел близо до Холстенсберг, навлязъл около стотина километра навътре в страната. Гренландците, които го придружавали, се върнали по-рано. Те били обхванати от панически страх при вида на безкрайната ледена равнина. По-късно други мъже, като пътешествениците Хайес и Рас и покорителя на Матерхорн Едуард Уимпер, направили няколко несполучливи опита да разбулят тайната на леда от вътрешността.

Най-дълбоко в „щита“, на 130 км, през 1870 г. навлязъл шведският природоизпитател Норденшьолд, който през 1878–1879 г. с кораба „Вега“ достигнал североизточния проход. Той бил тръгнал от дълбокия фиорд Аулейтсивик, недалеч от Егедисминде. Не открил нищо освен сняг и лед, но не бил сигурен дали по-навътре не ще срещне и друго нещо, а именно скални масиви без сняг. Във всеки случай и Норденшьолд не опровергал широко разпространеното мнение, че вътрешният лед може би е само един пояс, в който се намирали места без сняг и лед, може би дори долини, обрасли с гори, и че Гренландия се състояла от различни острови, свързани помежду си само чрез обща ледена покривка.

Осем години след Норденшьолд датският флотски лейтенант Йензен „загризал“ още веднъж континенталния лед на Гренландия. Пътят му минавал далеч на юг. Пътуването, по време на което той и неговият ескимос Хабакук срещнали само три живи същества — две малки птици и един паяк, продължило двадесет и три дни и било все пак за времето си най-дългото пътешествие, което някой до този момент бил предприемал по континенталния лед.

Сега норвежецът, чието име през 1888 г. се носело от уста на уста, бил силно завладян от проблема, който нито Норденшьолд, нито Йензен могли да разрешат. Още през 1883 г. той бил твърдо решил сам с шейна, кучета и ски да издържи голямото изпитание и да прекоси Гренландия от единия бряг до другия. Вестниците окачествили този план като „глупаво дързък“, като „лудост“, като „безумие“. Норвежецът не се оставил да го разубедят. От Исландия, минавайки по плаващия лед, той стигнал източния бряг при 66 градуса северна ширина и заедно с петима придружители поел пътя от Гилденльовефиорд през вътрешността и стигнал при Готхоб на западния бряг.

Името на норвежеца било Фритьоф Нансен — сътрудник при музея в Берген.

Татко Расмусен бил особено щастлив от посещението и не можел да се насити да слуша подробности от пътешествието. Нансен разказвал главно за това, колко душевни усилия му коствало пътешествието. „На двадесет и втори август, разказвал той, тръгнахме от източния бряг и започнахме пътуването. Спомних си за Кортес в Мексико, който изгорил своите кораби на брега на чуждата страна, за да не може нищо да го отклони от намерението му. И на мен ми бе ясно, че трябваше да счупя всички мостове и да не оставя никаква връзка, ако искам да постигна целта си.“ На Кнуд било разрешено да присъствува, когато разказвал прочутият мъж, и за него всяка дума била едно откровение.

Нансен добива в Готхоб нови впечатления за живота на гренландците и се запознава с каяка, за който дотогава нищо не е знаел. За гренландците пък били непознати ските, които Нансен използувал за своето дълго и трудно пътуване. Дотогава те познавали само шините, които предпазвали от потъване в снега, но не ускорявали движението. На Кнуд особено му харесвали ските. В Готхоб дървеният материал е не по-малко оскъден, отколкото в останалата част на Гренландия, но на брега понякога има изхвърлени парчета дърво и стари дъги от бъчви, от които може да се изработи нещо, подобно на ски. Момчето хвърчи върху направените от него ски по склоновете около Готхоб и в скоро време го последват и приятелите му. Решили, че който може да кара най-бързо, ще получи почетното име Нансен, и никой не се учудил, когато Кнуд си извоювал тази „титла“.