Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (62) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

„Живи картини“ в ескимоското село

Половин година остава Расмусен при тюленовите ескимоси, след което продължава пътуването по малко известния тогава континентален бряг на протока Кралица Мод към полуостров Кент. Племето, с което се свързва най-напред, е това на китлинермиутите (дума, която произлиза от kitlineq — граница). Там всички се познават и макар членовете на това племе да живеят разпръснати на далечни места, те се срещат от време на време на различните места за лов. И те, както другите ескимоски племена, се делят на различни групи. Еквалугтормиутите (хората покрай богатите със сьомга реки) живеят около залива Кеймбридж в земята Виктория, ахиармиутите (живеещите встрани) — край протока Кралица Мод, умингмагтормиутите — между полуостров Кент и залива Батърст, килухигтормиутите (хората на края на дълбокия фиорд) — на залива Батърст.

Местата, в които Расмусен идва сега, са разположени вече доста на запад и животът тук не е вече навсякъде така неподправено естествен, както в по-източните райони. Появяват се предвестниците на американското влияние. Още първите срещи, които има Расмусен, го разочароват до известна степен. Първият човек, на когото попада между протока Кралица Мод и протока Арктик, държи картечница в ръцете си. Той, разбира се, не е някой злодей, а само се страхува, че чужденецът може да е такъв. Когато заблуждението се изяснява, двамата завързват добро познанство. Селото, в което завеждат Расмусен, се състои от снежни колиби, а това създава ескимоска атмосфера. Но отвътре те имат твърде малко вида на ескимоските къщи. По пейките не са постлани еленови кожи, а вълнени черги и на мястото на изработените от донесения от водите дървен материал паници и тежките каменни тенджери са навлезли паници от емайл и тенджери от алуминий. В една от колибите Расмусен попада дори на жена ескимоска, която над дрехата от еленова кожа носи рокля от яркочервена басма и чиито пръсти са украсени с пръстени. Освен това тя пуши цигара и изкарва пушека през носа си.

Още едно преживяване има Расмусен на полуостров Кент, което също така малко подхожда на естествената среда, както и вълнените черги, модерните съдове и жената с цигарата. В една малка търговска станция той се среща с някакъв датчанин — филмов оператор. От залива Репулсе Расмусен бил писал през януари 1923 г. у дома, че е желателно да му изпратят фотограф и предложил да се срещнат на п-в Кент. Расмусен не вярвал сериозно, че ще вземат под внимание предложението му, и бил забравил отдавна за този проект. И ето че сега пред него стоял жив някой си господин Лео Хансен и изявявал готовност да снима за него. Двамата не се били виждали никога преди това в Копенхаген, но сега станали приятели още от първия миг.

Расмусен не е в състояние да посети всички групи ескимоси, които живеят около Кент, но той иска да опознае по-отблизо поне една група и избира москусоксите[1], които живеят на един остров, недалеч от Кент. За разлика от другите групи, които били вече посещавани от някой изследовател, за тези още никой не бил писал. Изключително сърдечно е посрещането, което мъжете и жените от групата устройват на четиримата гости: Расмусен, Хансен, Айдерфогел и Амарулунгуак. Главната цел на Расмусен е да снимат филм, но първо трябва да се обясни на ескимосите, които никога през живота си не били виждали филм, какво представлява това.

Отначало те имат най-различни възражения. „Живи картини, казват те, могат да станат само ако се откраднат душите на хората.“ В същност скоро се установило, че невежеството и суеверието не са непреодолими бариери, че примитивните хора могат в относително кратко време да бъдат спечелени чрез разни аргументи. Расмусен им показва проявена филмова лента и им обяснява, че картините ще бъдат отразени върху екран и силно увеличени. Те го разбират добре и когато Расмусен изявява готовност да се остави пръв да му „вземат душата“, всички съмнения бързо отлитат. Истинските затруднения за снимките идват след това — по-малко от хората и повече от природата. Само през краткото време от два часа и половина през деня има достатъчно светлина за снимане и температурите са така ниски, че да се работи става почти невъзможно. Въпреки това Хансен успява да снеме някои типове и някои сцени от всекидневния живот.

Отношението на москусоксите към белите хора е малко по-различно от това на някои други ескимоски племена. Те не виждат в тях полубогове или личности, които стоят над тях, и при цялата си безобидност и добродушие са доста самоуверени и понякога дори дръзки. Един ескимос се опитва да измъкне лулата на Расмусен от устата му, друг намира за забавно да го дърпа постоянно за дрехите. Расмусен им дава да разберат, че и той обича да се шегува, но че не бива да се прекалява.

Придружен от един ескимос, чудесен разказвач на легенди и истории, Расмусен прави малка екскурзия до фиорда Батърст и стига в едно огромно според ескимоските понятия село. Редуват се колиба до колиба. Обитателите не се ползуват с добро име. Преди две години те убили двама изследователи. Спречквания, при които единият или другият загива, са също нещо ежедневно. Расмусен не скрива, че знае за тази слава на хората от Батърст. Но те нямат угризения. „Двамата бели, казват те, сами са виновни за това, че загинаха, не ние започнахме спора, а те. Никой освен тези, които искат да ни причинят зло, няма защо да се страхува от нас.“

Бележки

[1] Народът на мускусните бикове. — Б.пр.