Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (70) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

Развалините на Алук

Пътуването започва през 1931 г. Матиассен, добрият другар от Петата тулска експедиция, и археологът Хелвед придружават Расмусен. За съжаление в това и в следващите пътувания не може да участвува най-довереният му приятел Петер Фройхен. От 1924 г. насам състоянието на измръзналия му крак се било влошило. Болките станали непоносими и през 1927 г. в една клиника на Копенхаген ампутирали крака. За Арктика той вече не бил годен. Авантюристичният „викинг“ станал писател, който пресъздал всичко, което бил преживял.

Освен това в своята работа Расмусен се нуждае от помощта на някои жители на Юлианехоб, които познават някогашните селища между нос Фаруел и Ангмагсалик. За свой най-добър помощник той приел един ескимос, който някога се казвал Аутдарута, а сега Кристиан Поулсен. Поулсен бил роден в Илиармиут близо до Умивик. Баща му се казвал Нангаяк, майка му — Перуйуатсиак. Имал двама братя и две сестри. Той бил малък, когато родителите му се преселили в Савсивик на езерото Имаерсивик, най-ранното място в живота му, за което е съхранил свои лични спомени. Най-силен е споменът, когато веднъж с майка си посетил един гроб и как тя изведнъж извикала и побягнала оттам, понеже й се сторило, че вижда „духа на гроба“. По-късно Аутдарута бил отличен ловец и прочут ангакорк по цялото южно крайбрежие на Източна Гренландия. Въпреки това през 1900 г. той се преселил в Западна Гренландия.

Расмусен се запознал с него още през 1904 г. Напоследък Поулсен живеел във Фредерикдал и тук Расмусен го ангажирал за новата си експедиция. Ако сега, през 1931 г., биха политали ескимоса за миналото му, той не би бил много склонен да разказва за него. „Всичко това е отдавна минало, казва обикновено той. Аз отдавна съм покръстен, християнин съм и съм забравил какво беше по-рано.“ Когато обаче го опознава по-добре, Расмусен разбира, че не е забравил напълно старото време. Когато чувал старогренландски песни, а това се случило веднъж по-късно в присъствието на Расмусен, очите му се напълвали със сълзи. Нещо вътре в него било докоснато, късче младост, късче детство, някогашната семейна среда, която не можел да изтръгне от сърцето си.

Но на Расмусен му е все едно какво вярва Поулсен и какво не вярва. Важни са неговите познания за Източна Гренландия. Той може да даде ценни указания, къде са се намирали някогашните селища.

Когато експедицията пристига в Източна Гренландия, започват разкопки в една крайбрежна област, простираща се от нос Фаруел на север до Ангмагсалик. На 138 места намират общо триста осемдесет и две развалини от къщи, които могат да се отнесат към четири различни типа.

Едно от най-интересните места е Алук а областта на фиорда Линденов в най-южната част на Източна Гренландия. Някога тук се събирали източните и западните гренландци, за да търгуват, а и европейските стоки минавали през „пазара на Алук“, разбира се, само през лятото, понеже през останалото време брегът бил заледен. Развалините произхождат от седемнадесети и осемнадесети век. Основите имат формата на правоъгълник или на трапец. Една от къщите е седем на четири, друга пет и половина на четири, а трета три и половина на три метра. В продълговатите помещения вероятно били съхранявани храните.

От всички развалини най-основно изследват един открит от самия Расмусен комплекс от шест помещения в окръга Акорнинармиут, който получава името Руинаесет. Той е забележителен с изобилието от сечива и домакински уреди, които намират тук. Те са направени от кости на тюлени, мечки, кучета, от камък, а също и от дърво (например една кукла).

obl_bafinova.jpgЗастрашително се издигат скалите над крайбрежната област на Бафинова земя

Многото останки от развалини показвали, че преди двеста или триста години източното крайбрежие от нос Фаруел до Ангмагсалик с било много по-гъсто населено, отколкото сега.

През лятото на 1932 г. Расмусен се намира между нос Фаруел и Умивик. След това за известно време е в Уманак, помага на филмовия режисьор д-р Франк при снимането на „SOS — Айсберг“ и със самолет отлита за ледниковия фиорд Умиамако. Правят въздушни снимки на старите места на викингите в района на Юлианехоб и геоложки проучвания, които потвърждават предположението, че Гренландия пътува: всяка година тя се измества на запад с около двадесет метра.