Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (51) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

На път към голите долини

Из ескимоските селища на Хъдсъновия залив се говори, че на Датския остров живеят „бели мъже“. Любопитството е голямо. Идват много посетители и мъжете в „духалото“ печелят нови приятели. Но тази къщичка е само нещо като временен лагер. Нямат намерение да пускат корени тук.

Наближава пролетта на 1922 г. Издават се директиви за отделните членове на експедицията. Самият Расмусен, Бангщет и двама ескимоси възнамеряват да тръгнат на дълго пътешествие на юг.

Пътят води през гладкия сбит лед на залива Репулсе и през един широк нос покрай Бийч Пойнт. Пътуват през страна, която е равнинна и не показва характерни особености. Никъде не може да се види планина, разстилат се само езера и широки равнини, отрупани с камънаци. Все по-трудно става придвижването с шейна. И когато вече не се виждат дори и тесни преспи от сняг, тогава разстилат еленови кожи върху камъните, за да създадат възможност на шейните да се плъзгат.

Пътуването е към Берти Харбър северно от фиорда Вагер и тъй като неговото устие никога не замръзва, те продължават доста на запад от него по леда. При един залив, който ескимосите наричат Итерлак, се разкрива изненадваща гледка. Расмусен намира останки от стари каменни постройки: каменни стени от развалини на къщи, рухнали стени, складове за храна, ями за месо. Той е убеден, че тези стени са отпреди хиляда години и че постройките са били издигнати от онези ескимоси, преселили се някога в Гренландия.

Малко по̀ на юг Расмусен попада на цял град от развалини, прочутия Инутссивик. Отдалеч са били докарвани огромните камъни. Ескимосите казали, че хората, които по-рано живеели тук, се намирали във вечна вражда с родовете край залива Репулсе и накрая селището им било разрушено.

Пътуването продължава. Най-забележителното преживяване през следващите дни: от една снежна хралупа до гората изскача негърка. Как е попаднала тази тъмнокожа жена в това селище на Арктика? Обяснението не е толкова сложно. Момичето е дъщеря на ескимоска, а баща му бил негър — готвач на борда на един китоловен кораб. Той попаднал в тази област и презимувал тук. Майката на тъмнокожото момиче все още изразява учудване от неговите навици на живот. На лов никога не ходел, но знаел да сготви чудесно месото, което му донасяли.

Готови за тръгване на риболов

Най-сетне експедицията пристига в „селището на белите“, в Честърфилд. Камбаната на малката дървена черквичка със стройната, стърчаща високо над останалите сгради кула тъкмо зове богомолците. Тук канадската конна полиция има няколко бараки. Тук работи и една католическа мисия начело с пер Туркуетил. Тук, разбира се, и „Хъдсън-Бай Къмпани“ е създала свой клон.

Не се задържат дълго в Честърфилд. Продължават към малък остров на езерото Бакер, където „Хъдсън-Бай Къмпани“ също е основала търговска база — най-значителната и където Биркет Смит вече очаква Расмусен. Същинската им цел е центърът на Barren Grounds, на „голите долини“, които в по-голямата си част са покрити с камъни, езера и блата и се простират от 60° с.ш. до Ледовития океан. Брези-джуджета и върби растат само на някои по-благоприятни места; останалата флора се състои от лишеи, мъх и гъби. „Grounds“ принадлежат към най-отдалечените области на земното кълбо, а Расмусен се интересува именно от такива райони, понеже се надява да намери тук ескимоси в техния първобитен начин на живот. Тези, които среща, принадлежат към различни племена, но тъй като в техния живот северният елен играе доминираща роля, той ги обобщава под названието „еленови“ ескимоси.