Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (38) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

През континенталните ледници

Сбогуване с Неке. Пътят води нагоре към глетчера Клеменс-Маркхъм все още с придружаващите шейни. Изгражда се селище от снежни блокове. Къщите са близко една до друга и са свързани помежду си с покрит пасаж. Могат да се правят взаимни посещения, без човек да се излага на снежна виелица. Оживление цари в иглутата и обикновено повод за това е съдържанието на тенджерите. В средата на април последната спомагателна шейна започва да се готви за връщане у дома. Расмусен и тримата му придружители са оставени сами на себе си и започват пътуването към фиорда Дания.

Пътят е дълъг около 1000 км и е много суров. Винаги е ветровито и постоянно от небето се сипе сняг като брашно. Сняг, сняг навсякъде, докъдето стига погледът, навсякъде бяла искряща бляскава площ. Фройхен и двамата ескимоси са ослепени от блясъка на снега и много ще страдат от тази слепота. Клепачите им се подуват. Без помощта на пръстите едвам могат да ги отворят. Сякаш са станали гласпапир, който стърже очната ябълка. Мургавият Расмусен страда сравнително по-малко.

Снежни колиби не могат да се строят, понеже снегът е много мек, затова нощуват в палатка. Фройхен всеки ден определя координатите и когато засича слънцето, снежната слепота става особено болезнена, тогава сякаш му пъхат в очите нажежени железа. Расмусен не може да му помогне при измерванията, той не умее да борави с инструменти, а и по-късно не научава това. Смайващ е все пак неговият инстинкт за пътя и посоката. Но тази му дарба не замества напълно научното измерване.

Товароспособността на шейните е ограничена, а и възможностите на кучетата имат своя граница. Привършат ли се хранителните продукти, преди да достигнат източното крайбрежие заплашва ги гладна смърт. Ето защо е необходимо да се бърза, ежедневно трябва да се изминават до 60–80 км.

Скоро пътниците се запознават с всички ужаси на времето в Гренландия. Вилнеят бури, започват плътни снежни виелици. Трябва да се направи завет от големи снежни блокове с височината на човек, за да не се разкъса палатката. Започва нощта преди 1 май, която се празнува в Дания като Валпургиева нощ. Расмусен насочва мислите си от настоящето, изпълнено с толкова много лишения и несгоди, към тихите селца около Копенхаген, в които тъкмо сега настъпва пролетта.

След четири дни става толкова студено, че живакът в термометъра замръзва. Носовете и бузите им се разраняват от студа. Едно куче, което не може повече да издържи, понеже втвърдилият се сняг му е разкъсал лапите, трябва да бъде застреляно. Преди теренът да започне бавно да се снишава надолу, те се изкачват до 2000 м. височина. На 8 май след 17 дена път и 25 дена престой достигат непокрита с лед земя, но мъките още не са свършили. Започва да се чувствува недостиг на провизии. От това страдат преди всичко кучетата, които отдавна вече са станали раздразнителни и непокорни. Веднъж им се удава да убият заек. Той се търкулва на едно място, което се вижда. Четиридесет хищника се спускат бясно към това място и когато го достигат, за секунди разкъсват и поглъщат жертвата с кожата и козината. Никъде по снега не се вижда ни най-малкото кокалче, нито пък следа от парченце козина. Хората дори не видели кучетата да дъвчат.

На другия ден членовете на експедицията стават свидетели на едно явление, което наблюдават за първи път и което те, при все че познават психиката на кучетата, биха сметнали за невъзможно. Ако някое куче изостане или увисне на ремъка, всички останали се нахвърлят с кръвожадна ярост върху него и искат да го разкъсат. Върху тях се изсипват удари с камшик, но на това те едва обръщат внимание. На ескимоските кучета не е чужд канибализмът и така той представлява особено явление всред кучешкия свят, защото, общо взето, кучетата съвсем не налитат на кучешко месо.