Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (11) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Отново открита

В Дания през шестнадесети век споменът за Гренландия оживял с нова сила. Ейстрибигд и Вестрибигд добили романтичен блясък. За тези две селища се говорело, както по времето на Шлиман се говорело за Троя.

Гренландските епископи били дошли някога от Норвегия и били подчинени на архиепископа от Тронхайм. В началото на шестнадесети век тогавашният архиепископ на тази област — Валкендорп, пожелал да потърси изчезналата епархия, но не можал да осъществи плана, защото се скарал с Кристиан II, краля на Норвегия. По-късно наследникът на Кристиан замислил да открие отново старата норвежка „страна, която плащала контрибуции“, но не постигнал успех. Доколкото било възможно да си пробият път през струпаните край бреговете ледени блокове и айсберги, те слизали на сушата, но не откривали там нито следа от хора или жилища. Известна роля при тези опити играл около 1570 г. един руски рибар на име Нихец, който твърдял, че познава добре пътя към Гренландия. Водени били преговори с него, но не е известно дали пътешествието се е състояло и какви са били резултатите.

От време на време към страната се отправяли експедиции, идващи от други части на земното кълбо, например една португалска експедиция, която пътувала покрай източния бряг и за първи път го картографирала. Но нито една експедиция не била завладяна от амбицията да открива и да проучва. Животът на ескимосите не представлявал интерес. Случайно били пленени неколцина ескимоси и отвлечени в Европа, където ги показвали като рядкост.

През 1578 г. по време на третата си изследователска експедиция английският мореплавател Мартин Фробишър слязъл на брега на Гренландия в областта на днешния Юлианехоб. Той обаче не отдавал голямо значение на това събитие. От брега навлязъл малко навътре в страната и срещнал ескимоси в няколко лагера. Присъствието на тези хора не го изненадало. Той бил срещал тия „диваци“, както сам ги наричал, още по време на първото си пътешествие на Бафинова земя, дори бил хванал един ескимос и го откарал в Англия. Въобще той наричал Гренландия „Западна Фризландия“. Интересували го съвсем други неща, а не Гренландия. Той искал да осъществи великата идея, подхвърлена на света от венецианеца Себастиан Кабот да открие „Северозападния пасаж“ — морския път, който води от северната част на Антлантическия океан през Арктическите острови на Северна Америка, покрай северния бряг на континента, през Северния Ледовит океан и Беринговия проток до Тихи океан.