Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (41) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

По непознати фиорди

Не продължава дълго престоят на Расмусен в Копенхаген. Само половин година по-късно той е пак в Туле, за да подготви втора експедиция. Нейна най-важна задача ще бъде да се изследва северното крайбрежие на Гренландия. Отначало пътуването се забавя, но през това време Расмусен бележи друг вид успех. Близо до Туле той намира прочутия метеорит на Савик, който тежи четири тона и половина. Още Пири го беше търсил, но без успех. Ескимосите не са могли да му помогнат, тъй като не били запазили никакъв спомен за него. Метеоритът лежал на върха на едно плато високо триста метра, и било много трудно да се пренесе. По-късно Расмусен го пренесъл в Копенхаген и го подарил на минералогичния музей при Университета.

Колибите от сняг са най-добра закрила срещу снежни бури и сурови студове

През 1914 г. избухва Първата световна война. Дори в неутралните страни скоро започва недостиг на много стоки. Става невъзможно да се проведе планираната експедиция. Събитията по бойните полета Расмусен чувствува като нещо отвратително. Смелост и храброст за него са прекрасни човешки качества, но той е на мнение, че те трябва да служат на прогреса и науката, а не на унищожението. През октомври 1914 г. в писмо до Фройхен той изказва опасение, че тази ужасна война ще продължи още цели три месеца. За Коледа обаче войниците все още не са у дома си, а и през 1915 и 1916 г. продължават да лежат един срещу друг в окопите.

През зимата на 1916 г. Расмусен замисля да замине за Америка, за да изнася там доклади за своите преживявания в Гренландия. Пътуването трябва да започне от Англия. Но едно друго преживяване го кара да промени намеренията си. На гара Виктория в Лондон войната му разкрива по-отблизо лицето си. Той вижда група войници в изпокъсани, мръсни униформи. Те идват, както той узнава, направо от ада на Фландрия. Гледката му прави дълбоко впечатление. Мъже, по чиито лица са изписани ужасите на войната и които току-що са се отървали от машината за унищожение, ще трябва след кратък отдих отново да поемат пътя към разораната от гранати Франция. Има ли той право в тези ужасни времена да изнася доклади в затоплените зали из градовете на един далечен континент? Расмусен също иска да се бори, но, разбира се, не с оръжие в ръка, а срещу природата. „Моето място, казва той, сега е в Гренландия Аз не желая сега да говоря, а да действувам, както другите.“ Планът, който замисля, има за цел да се изследват и да се снемат на карта непознатите места и фиорди по северното крайбрежие на Гренландия и да се изясни географският облик на тази й част. Той се отказва от пътуването до Америка, връща се в Копенхаген и се прехвърля в Готхоб. Оттам пътува с моторница и с каяк и по-късно с шейна, теглена от кучета, до Упернивик, като продължава през залива Мелвил до Туле. Придружават го четиримата ескимоси Аяко, Насайдсордлуарсук, Инуктисок, Хендрих Олсен и европеецът Лауге Кох.

От ескимосите най-интересна личност е Хендрих Олсен, наречен така след покръстването му. Израснал без родители, той прекарал целия си живот по море и взел участие в Датската експедиция на Милиус-Ериксен. Известно време е работил в търговската база в Туле, за която се грижел всеотдайно.

Лауге Кох по това време е студент по археология. Той е изпълнен с енергия, въодушевление и желание за работа. Расмусен го довежда със себе си от Копенхаген. По-късно той става известен изследовател.

В Туле се обажда и друг кандидат за експедицията: шведът д-р Торид Вулф. Негово поле за действие е бил досега заливът Мелвил. Той се намирал на борда на един кораб, който спрял в Туле на път за Ета, откъдето трябвало да вземе участниците в Крокерландската експедиция, прекарали там вече няколко зими. Вулф бил възхитен, че ще може да се присъедини към Расмусен. Той бил родом от Гьотеборг. В Лунд следвал ботаника и бил посетил вече много места. Бил е и в Лапландия. На Шпицберген като член на една шведско-руска експедиция правил ботанически наблюдения. По-късно обходил Предна Индия и през 1912 г. бил в Китай, за да набави сбирки за музея на приложните изкуства в Гьотеборг.