Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (7) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Походът на норманите на запад

Гренландия — родната страна на Расмусен, неговата родина по избор. За миналото на острова той е слушал много от баща си — страстен историк. После сам изучил историята му в университета и разговарял много пъти с Ринк за него в Копенхаген. Той искал да научи всичко, което било известно за най-ранните преселници, кога е станала първата среща между европейци и ескимоси и как се е развил по-нататъшният им съвместен живот. Преди да проследим живота и пътя на Расмусен като изследовател, нека се обърнем и ние с лице към тези въпроси.

През последната четвърт на десетия век в областта около днешния пристанищен град Ставаргер в Югозападна Норвегия живял синът на селянин — Ерик, наричан „червеният“ поради цвета на косата му. Той имал властен характер, склонен към кавги и насилие. Веднъж Ерик извършил убийство и бил принуден да напусне дома си. Избрал Исландия за своя родина и се настанил в най-плодородната й област. Но и тук бунтарът не могъл да живее в мир с окръжаващите го хора. Стигнал до кървава разпра със съседа си Енолф Заур, която коствала живота на противника му — един от най-властните господари на Исландия, и на един от неговите слуги.

Престъплението, разгледано в едно събрание на Тинга^[1], било наказано с три години изгнание. В 982 г. обявеният за „размирник“ тридесетгодишен мъж трябвало за втори път да напусне дома си. Но накъде да се отправи, тъй като Норвегия и Исландия били затворени за него?

В Исландия разправят, че на запад съществувала голяма, непозната земя. За нея говорил съотечественикът на Ерик, мореплавателят Гунбьорн, които веднъж бил отнесен от буря близо до тази земя: както днес знаем, той вероятно е видял през 900 г. източния бряг на Гренландия близо до днешното селище Ангмагсалик. Ерик пожелал да се приюти в тази непозната земя. Той екипирал един платноход, тръгнал на запад и стигнал един бряг — днешния източен бряг на Гренландия, отправил се на юг, обиколил южния нос, поел курс на север и стигнал до днешния Дейвисов проток.

Някога Гунбьорн бе открил тази земя. Ерик проучил системно фиордите и си задал въпроса, кои области са благоприятни за заселване, и дал на страната име: нарекъл я Гренландия. Днес това наименование не изглежда толкова подходящо. Нашата представа за страната на ескимосите не е свързана с плодородна почва и хубав климат.

Но трябва да помислим, че Южна Гренландия се намира приблизително на същата ширина с Южна Норвегия и следователно няма да е лишена от растителност. Освен това климатът може да се изменя. Знаем с положителност, че по времето на норманите, т.е. жителите на Скандинавия и Дания, които от осми до девети век нападали като пирати или завоеватели бреговете на Европа, Гренландия е била по крайбрежието наистина зелена страна. Грамадните ледникови маси от вътрешността тогава напредвали много по-бавно към брега, отколкото днес. Значително влошаване на климата настъпило едва през петнадесетия и шестнадесетия век. Ако, разбира се, наименованието „Зелена земя“ е било прието, то все пак не е могло да бъде смятано за единствено подходящо, тъй като изследваната от Ерик земя не е била много плодородна. Но това оптимистично име било избрано съзнателно, защото Ерик се нуждаел от преселници и той намирал наименованието твърде привлекателно. След като изтекло наказанието му, той се върнал в Исландия и разказал за своите преживелици. Исландците слушали разказите му и пожелали сами да опознаят „Зелената земя“. През 985 г. били екипирани двадесет и пет кораба. Всеки имал около петдесет души екипаж. Една част от тях станали жертва на бурите, друга част били принудени да се върнат. Четиринадесет кораба обаче достигнали целта и от техните екипажи произхождат първите заселници, които привлекли по-късно и други. Най-ранните селища били Ейстрибигд (източно селище) близо до днешното Юлианехоб и Вестрибигд (западно селище) до Готхоб.