Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (60) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

Свидетели на Франклиновата катастрофа

Крал Вилхелмовата земя, където се намира сега Расмусен, е мястото, в което се разигра една от най-големите трагедии, ставали някога в земите на Арктика: загиването на Франклиновата експедиция. Под ръководството на шестдесетгодишния генерал Джон Франклин през май 1845 г. от Гринуич при Лондон бе тръгнала експедиция на два кораба със задача да мине през протоците Ланкастър и Бароу до нос Волкер на остров Ръсел и оттам да се добере до Беринговия проток. Няколко месеца по-късно английски кораб срещнал експедицията малко на запад от залива Мелвил и разбрал, че всичко върви добре. Вестта за тази среща стигнала в Англия през декември, тя била обаче последната която получили за експедицията.

Шестнадесет месеца след заминаването на корабите започнали да се безпокоят за тях. Впоследствие цяла Англия, дори и целият свят взели най-живо участие в разбулване съдбата на Франклин. Голям брой спасителни експедиции тръгнали да го търсят. Някои от тях били ръководени от мъже като Кент Кане, Джеймс Кларк Рос, Инглефилд, д-р Рае, които били едни от най-способните и най-опитни полярни пътешественици и на чието име са наречени географски места, заливи или котловини. Повечето разузнавателни експедиции останали без резултат, някои намерили останки или срещнали ескимоси, които могли да им дадат известни сведения. Жив не открили нито един-единствен член на експедицията.

Според сведенията, които могли да съберат, корабите били блокирани от плаващи ледове северно от нос Феликс до Крал Вилхелмовата земя. Членовете на екипажа се разделили на групи и се опитали през следващите месеци да достигнат американския континент по суша. Но нито един не успял. Всички загинали, измрели от глад, болести и студ.

Едни от най-интересните срещи на Расмусен в Крал Вилхелмовата земя са тези с ескимоси, които и сега, след осемдесет години, си спомнят за ония драматични събития. Още в залива Пели той се запознал с един стар ескимос, който му разказал нещичко във връзка с Франклиновата експедиция. Веднъж, когато баща му ловил тюлени по западното крайбрежие на Крал Вилхелмовата земя, видял трима „бели мъже“, които издавали неразбрани викове. Чужденците изглеждали болни и били много мършави. Те пътували с шейни, а нямали кучета със себе си. Станала търговия: разменили джобен нож срещу тюленово месо и сланина. Чрез знаци и мимики бащата на разказвача узнал, че са загинали много членове на експедицията. Белите мъже били напуснали кораба си, който лежал затворен в ледовете, и дали да се разбере, че ще вървят на юг, за да стигнат у дома си. Особено забележително се сторило на стария, че единият от тримата мъже явно заемал по-високо положение от другите двама и издавал разпореждания. Едно обстоятелство, което той смятал за непонятно, и Расмусен видял в това неразбиране на различията в ранга едно потвърждение на в същност известния му факт, че в обществото на ескимосите няма „горе“ и „долу“ и че понятието „началник“ е напълно чуждо. „Никога след това, така завършил разказа си ескимосът, никой не е чул нещо за тези хора.“

При Малеруалик Расмусен срещнал повече мъже и жени, които могли да разкажат някои по-големи подробности за трагедията. Най-интересен е разказът на един ескимос на име Куакортугнек. Той разказва за двама братя, които били на лов северозападно от Крал Вилхелмовата земя. Изведнъж те видели на леда голям кораб и съобщили новината и на другите. На другия ден една група се отправила към мястото и се качила на кораба, на който не се виждали хора. Мъжете и жените намерили различни предмети, най-вече пушки, с които те не знаели какво да правят. Въпреки това те взели със себе си всичко, което могли да носят, и го използували по свой начин: стоманените цеви на пушките например те превърнали в харпуни.

Отначало посетителите се страхували да слязат във вътрешността на кораба, но накрая се решили. В помещенията под палубата било тъмно. Все пак те могли да различат очертанията на много мъртви хора, които лежали в койките. За да могат да виждат по-добре, един от ескимосите пробил дупка в стената на кораба Но той улучил под киловата линия. Водата нахлула и корабът потънал. Като очевидец Куакортугнек разказал за едно място на източния бряг, където още лежали разхвърляни кости от загиналите преди осемдесет години бели мъже. Расмусен решава да провери това. С един служител на „Хъдсън-Бай Къмпани“, който, идвайки от Сан Франциско, пристигнал в Крал Вилхелмовата земя на една стара, износена луксозна яхта и имал за задача да открие нов клон, Расмусен заминава за посоченото място и намира действително много човешки кости, които без съмнение принадлежали на участници във Франклиновата експедиция, събира ги и построява върху тях каменна могила.