Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (63) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

Забава в дома за танци

Една от землянките е особено голяма. Тя явно заема привилегировано положение. Става дума за дома за танци, в който могат да се поберат седнали повече от сто души; едно празненство, устроено тук, се превръща в забавно преживяване.

Светлината идва от малки масленичета, поместени в ниши горе на сводестия таван на помещението. На една пейка встрани са сложени месо, сьомга и северна треска. Всеки може да се обслужва сам и да яде, колкото си иска. Вечерта е завладяна от изпълненията на един танцьор и певец, който изпълнява скокове, вие тялото си, бие огромен барабан и пее песни, които прославят някое деяние, описват някоя увлекателна случка или се отнасят до някой починал. Пеят се в хор и божествени химни. Един от тях например, който Расмусен е чул, се обръща към главния бог Сила:

„Дух на въздуха,

ела, ела бързо тук.

твоят заклинател

те зове.

Ела и ухапа нещастието,

та да умре, ела,

дух на въздуха, бързо ела.

Аз ставам, изправям се

между духове само.

Заклинатели ми помагат,

изправят ме между духове.

Дете, дете, голямо дете,

стани и ела бързо тук.

Дете, дете, голямо детенце,

стани между нас.“

Слушателите имат съзнанието, че присъствуват на тържествена вечер. Те са се облекли празнично с най-хубавото си облекло. Празнуват през цялата нощ. Расмусен напуска на сутринта забавлението дълбоко замислен. Той се е запознал с хора, които излъчвали истинска празнична радост, отнасяли се с голямо уважение към песенното наследство на дедите, сами съчинявали стихове и мелодии, били дружелюбни и общителни — и все пак между тях едва ли е имало някой, който да не е забъркан по някакъв начин в някое убийство. Но никога преди това Расмусен не е осъзнавал така ясно, както на полуостров Кент, че европейците трябва в много отношения да се преценяват по-иначе от ескимосите. Тук всред суровата природа на Арктика на живота не се отдава същата стойност, както другаде, и човекът, който отнеме другиму живота, съвсем не изявява с това груб нрав или бруталност.

Веднъж заедно с един ескимос Расмусен посетил една колиба. Двамата били посрещнати много любезно от домакинята и добре нагостени. След това той узнал, че мъжът на жената бил убит от бащата на този ескимос и че нейният баща пък убил бащата на същия ескимос. И така между домакинята и ескимоса имало още стари сметки за уреждане. Но това не попречило и на двамата да говорят любезно един с друг, и то явно без никакви задни мисли.

Понякога убийци са ставали хазаи на Расмусен. Те му давали квартира, показвали се любезни, отзивчиви и общителни. Той прекарвал много нощи в дома им, но никога не му минавало и през ум, че тук не е на съвсем сигурно място.