Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (58) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

На лов за амулети

От залива Пели Расмусен продължава в северна посока към полуостров Ботиа и областта на магнитния северен полюс. От племето, което живее там, доколкото въобще ескимосите могат да имат свое място за живеене, Расмусен иска да получи преди всичко амулети за своите изследователски цели и за етнологическите си сбирки; защото той е чувал в залива Пели, че там вярата в амулети е особено силно изразена.

Трудно е да се намери път за тези места. Земята, през която той минава със своите двама ескимоси, е печална и еднообразна, а ледът в морето и равната земя не могат да се различат. Някои планински вериги биха могли да служат като ориентири, но са вечно забулени от снежни бури. Най-сетне откриват снежни колиби при нос Аделаида. Намират село и обитателите му, любезни, весели, миролюбиви хора, им оказват най-добро гостоприемство.

Расмусен намира потвърждение, че на полуостров Ботиа амулетите са на голяма почит. Едно малко момче например, Тертак, носи на себе си не по-малко от 80 парчета. Те трябвало да му помогнат по-късно да стане според желанието на родителите му съвсем образцов човек: смел и уверен риболовец, добър гребец на каяк, мъж, който винаги се връща у дома с много улов, разбиращ отлично от лов на елени, притежаващ голям ум и трудно уязвим. Как се добиват такива качества? Именно чрез амулети: перо от северна лястовица, крак от северна патица, нокът от гарван, зъби от елен, пчела с пило, муха.

Но как да се добере Расмусен до желаните вълшебни средства? Ескимосите не са склонни веднага да подарят или продадат това, което според тях им дарява сила, сръчност, издръжливост, дълъг живот и какво ли не още. Между впрочем Расмусен е отличен дипломат и умее да се справи и с такова положение. Той поканва ескимосите в колибата си и разстила пред тях богат асортимент от хубави и полезни неща: ножове, игли за шев, пирони, кибрит, напръстници. Посетителите са донесли най-различни кожи и искат да правят размяна, но Расмусен им обяснява, че той не е търговец, каквито се явяват от време на време при тях, а пътешественик-изследовател, който иска да проучи обичаите на ескимосите. И така стигнало до слуха му, че обитателите на Ботиа притежавали амулети, които били неповторими и превъзхождали по действеност и сила тези на всички останали ескимоски племена. Той държал да вземе някои такива със себе си в далечни страни. „Аз виждам, казал той, че вие с неудоволствие ми предоставяте вашите амулети, защото се страхувате, че тогава щастието ще ви напусне. Но мислите ви се движат по грешни пътища и това не го казвам само аз, белият човек, за когото вие можете да приемете, че не разбира от тези неща, а го казват и такива високо известни шамани като Осакрак от племето на нигердлетите и Иналук от племето на оконермиутите в Гренландия. И ако не те, кой тогава би могъл да знае по-добре!“

Ескимосите, на които Расмусен говори, не били чували никога за Осакрак и Иналук, и нищо чудно, защото тези лица били току-що своеволно измислени от Расмусен. Но „белият мъж“, който говорил за тях, обяснил, че това са двама видни магьосници и в такъв случай не било за препоръчване да покажат явно своето излагащо незнание. „А какво обясняват Осакрак и Иналук, продължава Расмусен. Те казват, че един изгубен амулет не загубва силата си за стария притежател. Точно така продължава да действува и амулет, който е бил продаден.“ Само че така Расмусен ограничава своите доводи — купувачът да го носи до тялото си. А той, разбира се, и не мислил да прави това. За него бил важен именно вещественият предмет и историята, с която е свързан.

На ескимосите тези думи не изглеждали така убедителни. Отначало те напускали замислени колибата. Няколко дни по-късно обаче Расмусен имал в ръцете си стотици амулети, най-разнообразен боклук, ако се съди по реалната стойност, но избрани скъпоценности, ако се има пред вид етнологическото им значение.

След посещението на полуостров Ботиа експедицията прави едно леко отклонение до уткухигиалингмиутите, които живеят на около двеста километра, на Голямата Рибна река. Те спадат към най-малко известните ескимоси, обитават вътрешността на страната и живеят при подобни условия, както еленовите ескимоси. Храната им се състои изключително от месо от елен и сьомга. Расмусен прекарва тук 8 дни. Следващата цел е Крал Вилхелмовата земя.