Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (40) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Отзвукът от Първата тулска експедиция

Въпреки миналите постижения на Нансен и Пири и това, че не си бил правил каквито и да било илюзии относно отзвука, който щяло да предизвика неговото начинание, все пак Расмусен вярвал, че заедно с Фройхен и двамата ескимоси е извършил нещо значително. За първи път, откакто се пише човешката история, той е пропътувал на шейна с кучета от Запада до заледения източен бряг на Гренландия и донася важни сведения за географията на земята Пири. Фройхен е имал на разположение само примитивни инструменти, истинска карта не е могъл да представи, но скиците, които е направил, сигурно щели да имат много голямо значение за по-късните експедиции в тази област. На Расмусен се струва уместно в Копенхаген да узнаят за него и другарите му. С Фройхен той тръгва за Холстенборг, откъдето, както той знае, в средата на август тръгва параход за Копенхаген. Първата нощ прекарват в една пещера между Туле и Кап Йорк. Пътят им води по-нататък през Кап Седон, Тасиусниак, най-далеч на север разположената пощенска станция Упернивик, Прьовен, където почиват при изключително гостоприемния датски ловец Йонас, Свартенхук, Якобсхавн — родния град на Расмусен, Егидисминде, мястото с единствения хотел в Гренландия, към Холстенсборг, откъдето продължават с „Ханс Егеде“ за Дания.

Трогателни се показват репортьорите на вестниците и списанията след пристигането на Расмусен и Фройхен в Копенхаген. Те посрещат двамата изследователи с извадени моливи и светкащи камери и ги разпитват, както подобава. Но държавните органи не показват голям интерес, няма покани и банкети. Когато през тези дни Расмусен и Фройхен се разхождат по площада пред общината в Копенхаген — мястото, където някои други арктически експедиции са били тържествено чествувани след завръщането им в родината, те започват с горчивина да говорят за това колко малко биват признати техните собствени успехи. И когато Расмусен прави усилия да му се заплати поне една част от значителните разходи, и то като посочва, че експедицията до голяма степен е разширила научните познания, той първоначално не намира никакво съчувствие. Впоследствие Карлсбергската фондация му отпуска скромната сума от 3500 крони.

Резултатите от експедицията имали още едно особено значение. Спорът за това, кой в същност е достигнал северния полюс. Кук или Пири, по онова време още не бил заглъхнал. Сега Расмусен бил установил, че в края на Фиорда на независимостта не тече канал, както това погрешно предполагал Пири. Не следва ли от това, че не може да се отнасяме с пълно доверие към него? Не трябва ли сега да се поставят под съмнение и сведенията му за откриването на северния полюс. Нападат го остро най-вече в американския сенат и адмиралтейството нарежда да се изземат картите на Северна Гренландия, тъй като уж съдържали неверни данни.

Но Пири не е бил измамник. Той само се е бил заблудил, а е имало достатъчно причини, които извинявали грешката му. Впрочем още дълго време остава неизяснено какво в същност е видял той и кое му е дало повод да направи своите предположения.