Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (71) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

Пало отвлича Наварана

През 1933 г. Расмусен предприема последното си тулско пътешествие. То още повече се различава от предхождащите го шест пътешествия. Седем моторници, един кораб, един самолет и около сто души участвуват в него; около три четвърти от участниците са европейци и около една четвърт ескимоси. По-голямата част от „белите мъже“ нямат никакъв арктически опит. Необходимо е „новите“ да се подготвят поне в най-общи черти за общуването им с ескимосите. Нещо е вече направено в това отношение, те са запомнили ескимоските изрази „О, какъв деликатес!“ и „Палатката ти е много хубава!“

В експедицията участвуват глациологът Милтес, геологът Бьокфед, биологът Бертелсен, консерваторът Мьол, художникът Ернст Нансен, дългогодишната секретарка Еми Лангберг, една отлична жена, която изцяло се е предала на делото на Расмусен и е била негова „дясна ръка“, и освен това няколко души от филмовата къща, между които режисьорът Далсхайм. Една от най-важните задачи е именно да снимат филм. Каква е целта на Расмусен: той иска да даде на европейците една съвършено вярна картина на гренландския живот. За него няма две мнения, че само истински ескимоси трябва да застанат пред камерата. От друга страна, той има пред вид игрален, а не документален филм.

Фабулата е една любовна история, която той самият е измислил. Двамата ескимоси Пало и Само обожават очарователната девойка Наварана. В момент на афект Само нанася на съперника си удар с нож, но не успява да отвлече Наварана, защото, докато разпрата е траяла, тя е заминала със семейството си за зимния лагер. Само я последва и пристига след дълги странствувания на целта и поисква ръката на Наварана. Раната на Пало не е била обаче толкова тежка. Него също го влече към Наварана, той я отвлича, занася я в каяка си и плува с нея към дома. Само ги открива, когато са вече далеч навътре в морето. И той пуска каяка си във водата. Започва диво преследване: „сватбеното пътешествие на Пало“. Когато Само настига каяка, хвърля харпуна си към главата на Пало. Една вълна връхлита върху лодката на Само. Харпунът не улучва целта. Само се обръща с лодката си и се удавя.

Конфликтът предлага много възможности да се покаже гренландският пейзаж в неговото величие и суровост, да се разразят зимни бури и да се представят животът и обичаите на ескимосите, особено прочутият танц на тъпаните, с който се разрешават споровете по комичен начин.

Много важно е да се намерят необходимите участници във филма. Расмусен знае, че предимно в Източна Гренландия ще намери самобитен ескимоски живот и затова избира Ангмагсалик за своя „база на действие“. На един църковен празник той запознава богомолците със своите намерения. „Искам да запечатам живота ви на филм и да покажа филма на европейците. Необходима ми е вашата помощ.“

Най-напред трябва да се обясни на ескимосите за какво въобще става дума. Показват им филм, в който играят Крачун и Малчо, двамата комици от онова време. Жителите на Ангмагсалик за първи път през живота си гледат филм, но те съвсем не са слисани от това, което се разиграва на екрана, както е очаквал Расмусен. Едва когато на екрана се появяват улиците на някакъв голям град с трамваи и автомобили, всред множеството настъпва силно вълнение.

Скоро Расмусен има възможност да се запознае нашироко с ескимоския живот и с образи и типове от всякакъв вид. Това става на едно лятно тържество в Ангмагсалик, където всичко е много пъстро и шумно и ескимосите са облечени с най-хубавите си носии. Мъжете носят хубави бели анораци, а жените се показват в богато бродирани кожени панталони и високо затворени кожени блузи. Главата им е обвита в качулка, а на гърдите им падат разкошни наметала. Краката им са обути в пъстри камики, които стигат над коленете.

Расмусен избира артистите, но не решава бързо избора си, а пробва най-съзнателно и грижливо. Изумително е колко бързо ескимосите схващат какво се иска от тях, и колко малко странични неща могат да ги отвлекат от играта, а такива има от най-разнообразно естество. Така например стените на въртящата се палатка на Навара се натриват с тюленова мас, за да се постигнат добри светлинни ефекти, а големи, здраво опънати, посребрени платна отразяват мека светлина по лицата на артистите. Дори когато биват снимани от разстояние половин метър, ескимосите не са по-различни, отколкото ако това става от двадесет метра.

Няма случай, когато кинооператорите да чувствуват съветите на Расмусен като натрапчиви или некомпетентни. Всичко, което той препоръчва, има смисъл и разум и се оказва, че той е отличен режисьор. Ето едно изказване на помощник-оператора Еди Визе от ония дни: „Кнуд е единственият, който никога не чувствува умора, досада или нежелание за работа.“

Филмът обаче е само един от проектите, с които Расмусен има да се занимава. Предстои да се извърши обемиста и разнообразна работа. Той съветва специалистите, чертае планове, търси най-подходящите водачи-ескимоси за тях, изчислява количествата материал и провизии, необходими за експедицията.