Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (36) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Тръгване от Туле

Туле — търговската станция и хранилището на старогренландски митове и легенди! Впоследствие това място придобива още едно важно значение. То става изходен пункт за редица експедиции.

Първото пътуване предприемат още по време на първото пребиваване в Туле. Негова най-благородна научна задача е да се картографира каналът, който по предположение на Пири отделя Гренландия от земята Пири. Земята Пири е най-северната област в света, нейната северна част лежи на 600 км по̀ на север от северната част на Сибир и 1300 км по̀ на север от Аляска. От края на октомври до началото на март тук цари мрак, през останалото време е постоянно светло. За животните и растенията в същност има на практика само един единствен ден и една единствена нощ през цялата година.

Първите чужденци, които през 1892 г. навлезли малко навътре в страната, били американците Локууд и Брайнард, първият от които загинал по време на това пътуване. Десет години по-късно Пири навлязъл по континенталния лед в областта, наречена по-късно на негово име, и останал с впечатлението, че през страната минава канал. Подробности, разбира се, той не е могъл да установи.

И така Расмусен пожелава да узнае нещо повече и ако е възможно да мине по канала. Друга задача е да се намери Айнар Микелсен. Този датски полярен пътешественик бе тръгнал по следите на „Данмаркската“ катастрофа. Трупът на Брьонлунд и едно оставено от него писмо бяха намерени междувременно на земята Ламберт — един остров край брега на Източна Гренландия, който лежи на юг от остров Антруп на 79° с.ш. По това време труповете на Милиус-Ериксен и Хьог-Хаген и дневниците им не бяха още намерени. На тяхното търсене бе посветена експедицията на Микелсен, но ето че и за него дълго време нищо не бяха чули и вече се тревожеха.

Расмусен смята за целесъобразно да пътува по северното крайбрежие на Гренландия и покрай нос Морис Джесъп (най-северната точка на земното кълбо) до източното крайбрежие. Той вярва, че този маршрут предлага сравнително най-добрата възможност да се натъкне на Микелсен. Разбира се, на него му е ясно какви са положителните и отрицателните страни на едно такова начинание. Пътят ще води през „пустини“, които са прочути със своите снежни бури, към един бряг, който е ненаселен, хора няма да се срещат тук и ще трябва да се има пред вид, че на големи разстояния дивечът ще бъде много оскъден. Може би пътуването ще коства живота. А плюсовете са много малко. Голяма слава няма да пожъне. Нансен беше прекосил пръв преди 20 години заледената Гренландия. Неговият маршрут бе водил далеч на юг през една сравнително тясна ивица от Уминик към Готхоб. Пири беше пътувал през 1892 г. и след това още веднъж през 1895 г. почти 15° по̀ на север от Нансен през Гренландия и беше намерил северната граница. Микелсен също принадлежеше към изследователите, които бяха минали през континенталните ледове, само че той не беше прекосил Гренландия, а беше избрал своя път по протежение на източното крайбрежие.

Трудностите, които поемат върху себе си участниците в експедицията, няма да са по-малко от тези на техните предшественици, а тяхното дело ще бъде по-малко признато от това на Нансен. Нали те не са първите, които прекосяват вътрешността на Гренландия! Но Расмусен не преценява нещата от тази гледна точка. За него е важно да изпълни двете задачи, които си е поставил. Негови придружители ще бъдат Фройхен и двамата полярни ескимоси Увдлориак и Инукитсок. Увдлориак е на 36 години и е тъст на Фройхен. Той е познавал Милиус-Ериксен и Брьонлунд и е отличен ловец и водач на шейна с кучета. Инукитсок е на 26 години и е придружавал Пири при неговата последна експедиция. Той също умее да извлече от кучетата максимална полза. Каквото и да бъде положението, той винаги е весел и в добро настроение като разпръсква около себе си непоклатим оптимизъм. Да пътува, да пътува беше за него най-голямо удоволствие, чергарството — негова същност. „Майка ми ме роди с неспокоен дух, казал той веднъж на Расмусен, а баща ми ме научи, че животът е пътешествие, в което само некадърните изостават.“ Както по-рано двамата Увдлориак, които някога бяха придружили Расмусен до земята Елсмир, и тези двама ескимоси отказали да вземат възнаграждение за участието си в експедицията. Това, което ги карало да поемат трудностите на пътуването, била амбицията да бъдат първите полярни ескимоси, видели „обратната страна на Земята“, за която толкова много се разказвало, но на която още никой от техните съотечественици не бил стъпвал.

В началото на април 1912 г. шейните на експедицията се събират пред планината Уманак, откъдето ще потеглят. И не само те: пристигнали са и много ескимоси, които искат да придружат донякъде Расмусен и неговите спътници. „Да живеем от продуктите на Земята“ е и този път максимата на експедицията, но това не означава, че това пътешествие не е подготвено основно и че освен всякакъв вид съоръжения не са взели и големи количества хранителни продукти. Човек не може да разчита на това, че още в самото начало дивеч ще пресече пътя му и че такъв ще се намери по всички места, през които ще се пътува. 130 пфунда^[1] кекс е наместил Расмусен на четирите си шейни, 40 пфунда овес, 20 пфунда кафе, 8 пфунда чай, 12 кутии мляко, 50 пфунда захар, 10 пфунда масло, 5 пфунда мед и 20 пфунда кървавица. Не липсва и тютюн. Освен това необходими са примус, ескимоски лампи, газ. Палатка за четирима, спални чували, пушки, карабини, муниции, тенджери, стомни, котлета, лъжици не бива да липсват. Трябват още и прибори за риболов, харпуни, различни видове инструменти, като рендета свредели, триони, брадви. И накрая трябва да се помисли и за петдесет и трите кучета. Те се хранят на всеки 100 км веднъж, но може да се очаква, че ще им се отвори огромен апетит. За тях са предвидени кожи от моржове със сланина по тях на тегло 3000 пфунда и освен това 800 пфунда чисто месо.