Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (14) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

„Литературна експедиция“

След завършване на образованието му за Расмусен настъпило осъществяването на горещите мечти от детските години, прекарани в Якобсхавн и Готхоб: да пътува далеч нагоре в Гренландия и да се срещне лице с лице с „новите хора“. Той успял да се присъедини към „литературната експедиция“, ръководена от датския полярен изследовател Милиус-Ериксен. Тя трябвало да стигне до областта Кап Йорк, която се простира по северозападния бряг на Гренландия от седемдесет и шест градуса до осемдесет градуса северна ширина до така наречения Хумболдов ледник. Ескпедицията имала двояка цел. Първо, те искали да проучат дали племето, което живеело в Далечния Север, е преминало в Северозападна Гренландия през протока Смит, разпространило се там и достигнало по продължение на западния бряг на юг през Упернивик и около Фаруел до източния бряг, и, второ, да направят опит за осъществяване на постоянна връзка между гренландците от Юга и Севера.

Освен Милиус-Ериксен и Расмусен в експедицията участвували Елиас Елиасен и Габриел Олезен, двама ловци от датска Западна Гренландия, граф Харалд Молтке, датски художник, който трябвало да рисува ландшафта, хората и животните, които ще срещнат, и Йорген Брьонлунд, католик — учител по вероучение. С Брьонлунд, с когото се бил запознал някога в Готхоб, Расмусен установил през време на експедицията съвсем тесен контакт, тъй като често пъти правел разузнавания сам с него. Той се оказал съвсем надежден другар. Но въпреки че при суровите условия, в които попадат изследователите в негостоприемните ширини на Далечния Север на Гренландия, делата са неизмеримо по-ценни от жеста, Брьонлунд, все пак бил човек, който излъчвал много малко вътрешна топлота. Той не бил любезен, бил властен по характер, студен като заобикалящата го природа. Дори Расмусен не намерил контакт с него. Но на Брьонлунд било съдено да живее малко. Посмъртната му слава обаче е голяма. Два паметника напомнят днес за него: един в Готхоб и друг в Копенхаген.

Експедицията напуснала Копенхаген през лятото на 1902 г., спряла за известно време в Южна Гренландия и се установила на края на остров Упернивик. Това най-северно селище на датските гренландци, където в продължение на седемдесет и девет дни слънцето не грее, има същата пуста дива природа, както повечето гренландски местности. То е в открито море и е изложено всякога на бурите и лошото време. И през април температурите могат да спаднат до двадесет градуса под нулата, а понякога вали сняг дори и през юли. В западната част на острова се издига най-голямата „Птича планина“ в Северна Гренландия. Огромен брой птици вият гнездата си там и всяка година може да се съберат хиляди яйца. Расмусен се интересува и за стопанското състояние на колонията. Той узнава, че там произвеждат годишно около хиляда тона сланина, пет хиляди кожи от тюлени, хиляда кожи от елени, тридесет от мечки и петдесет до сто килограма пух, стоки общо на стойност от двадесет хиляди датски талера.

През март 1903 г. те се престрашили да излязат на лов до големите, открити долини, по обширните арктически брегове, които почват от залива Мелвил. Скъсват всички връзки с цивилизования свят и тръгват на север с шест шейни, теглени от кучета, за да търсят полярни ескимоси на едно разстояние от около хиляда километра от Упернивик.