Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Демарко (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Second Perimeter (The Payback), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2014)
Допълнителна корекция
Кремена Бойнова (2018)

Издание:

Автор: Майкъл Лосън

Заглавие: Вторият периметър

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, В. Търново

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-141-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6010

История

  1. — Добавяне

Епилог

Кармоди наблюдаваше черния мерцедес, който забави ход и спря.

От него слезе китаец с цивилен костюм, но веднага си пролича, че е човек, свикнал да носи униформа. Беше едър колкото него и вероятно не по-малко здрав. Двамата си размениха продължителни погледи, но никой не проговори. После китаецът бавно отвори задната врата на мерцедеса. От нея слезе слабичка жена, последвана от малко момче.

Кармоди кимна на офицера и посочи един буик със смачкан калник, паркиран на около двайсет метра по-нататък. Китаецът каза нещо на жената, тя хвана момченцето за ръка и го поведе към Кармоди. Когато стигнаха на няколко крачки от него, той подхвърли връзка с ключове по посока на мерцедеса.

Момченцето изведнъж се отскубна от ръката на майка си и затича към него. Той го вдигна на ръце и го притисна толкова здраво, че за момент се изплаши да не му счупи някое ребро. После освободи едната си ръка, привлече жената към себе си и я целуна по устните.

Китаецът ги наблюдаваше безстрастно. Никой не можеше да каже дали е развълнуван от сцената, ознаменуваща събирането на едно отдавна разделено семейство. След секунда се обърна и тръгна към буика. Използва един от ключовете на подхвърлената връзка и отвори багажника. За миг остана неподвижен, после се наведе и докосна шията на жената, която лежеше вътре. Беше жива. Това наистина беше тя. Една действително невероятно красива жена. Какъв срам, господи, скрито въздъхна той.

Обърна се към Кармоди и кимна. След което, за огромна изненада на някогашния тюлен, вдигна два пръста за поздрав и на лицето му се появи широка усмивка. Кармоди не успя да определи дали поздравът е искрен или подигравателен, но в момента това изобщо не го интересуваше.

Най-после беше получил всичко, което желае.