Майк Лосън
Вторият периметър (30)

29

Джон Уошбърн седеше на ръба на леглото в хотел „Рамада Ин“, който се намираше на двайсет минути път с кола от международното летище „Портланд“. Жената с азиатските черти се беше навела над ръчния му багаж и го проверяваше за пореден път, за да бъде сигурна, че там няма нищо, което би предизвикало подозренията на летищните власти. Извади малка нокторезачка и я захвърли, въпреки че подобни вещи не бяха забранени на борда.

— Не разбирам защо не можеш да пътуваш с мен — учудено попита Уошбърн.

Казваше го за десети път и на нея й се прииска да изкрещи.

— Вече ти казах защо — овладя гнева си тя. — Имам да свърша някои неща, освен това е по-добре да не пътуваме заедно. — После, смекчавайки тон, добави: — Но само след два дни ще бъда при теб в Манила, скъпи… Само след два дни!

След два дни тя щеше да е на хиляди километри от Манила, но други хора със сигурност щяха да очакват Джон Уошбърн.

— Все още се чудя дали постъпих правилно — въздъхна той и закри лице в дланите си. — Знаеш какво изпитвам към теб, но все пак…

— Млъкни! — изкрещя извън себе си тя. — Ти се реши! Няма връщане назад! Обявен си за изчезнал, търсят тялото ти. След два часа ще се качиш на самолета и ще изчезнеш завинаги. Разбираш ли?

Уошбърн я гледаше с разширени очи. Никога досега не му беше крещяла.

Тя си пое дъх и млъкна. Още малко, още съвсем мъничко! Ще го закара на летището, ще го натовари на самолета и край! Приближи се към него и взе главата му в ръцете си.

— Обичаш ме, нали? — прошепна.

Беше й адски трудно да превключи на нежна вълна в момент, в който изгаряше от желание да му извие врата. Едно рязко завъртане на китките щеше да е напълно достатъчно.

— Знаеш, че те обичам — отвърна той.

— Тогава бъди силен и мисли за нас. Мисли си как лежим един до друг и се любим. Мисли за къщата, която ще имаме, за колите, които ще караме, за всички онези места, на които ще бъдем заедно. Мисли за блажените години, които са пред нас!

След тези думи се наведе и нежно го целуна по устните.

О, колко много щеше да се радва, когато го качи на проклетия самолет! Единственото й желание беше никога повече да не го докосва.