Майк Лосън
Вторият периметър (27)

26

Ема и Демарко седяха в малката заседателна зала на временния щаб на ФБР в Бремертън. Тук бяха и двамата разследващи агенти, командировани от бюрото във връзка с убийството на Дейв Уитфийлд — Даян Карлучи и шефът на екипа, млад мъж на име Дарън Тайър. Въпреки че наближаваше трийсет, той приличаше на гимназист с ококорените си очи и румено лице. А лизнатото перчемче, луничките и щръкналите уши подсилваха това впечатление. Демарко беше сигурен, че колегите му го наричат „Хлапе“, което означаваше, че Дарън Тайър ще си остане новобранец през по-голямата част от кариерата си, независимо колко ум и смелост притежава.

Поклати глава да прогони тези мисли и помоли агентите да ги информират за действията си по залавянето на Кармоди. Тайър беше наясно, че хората на масата нямат право да искат подобно нещо от него, но вече знаеше, че те се радват на солидна подкрепа от Вашингтон. Освен това не беше стигнал доникъде и присъстващите може би щяха да му помогнат. По принцип рядко се случваше агент на ФБР да обсъжда работата си с външни хора, а още по-рядко — да иска помощ от тях. Но съдейки по изражението на младежкото лице срещу себе си, Демарко стигна до заключението, че Дарън Тайър е готов да разбие този стереотип.

— Вчера Кармоди е използвал банкомат в Уинимука, Невада, оборудван с видеокамера — започна агентът. — Дванайсет часа по-късно се е регистрирал в мотел в Бъфало, Уайоминг, използвайки кредитна карта. Ние се свързахме с тамошните власти и поискахме да го арестуват, но той беше изчезнал, без дори да използва стаята си.

— Предполагам, че нямате представа накъде е тръгнал и с каква кола — рече Демарко.

— Така е — потвърди Тайър. — Изоставил е колата си в Невада веднага след като е използвал банкомата. В момента не знаем с какво се придвижва.

— Да имате някаква карта? — обади се Ема. — Или атлас на пътищата в САЩ…

— Ще потърся — надигна се Даян Карлучи.

Очите на Демарко моментално се залепиха на задните части на младата жена, насочила се към близкото бюро. Хубаво дупе, помисли си той. Когато се върна, Даян закачливо му намигна. Хубава усмивка, констатира той. Преди да влязат в тази зала, Ема го обвини, че е организирал срещата с единствената цел да види Даян, на което той реагира с престореното възмущение на всеотдаен професионалист.

Партньорката му пое атласа от ръцете на Даян и отгърна една от картите, показваща пътната мрежа на цялата страна.

— Кармоди се върти в кръг — обяви след няколко секунди тя. — На юг към Орегон, на изток към Невада, после на север към Бъфало, Уайоминг. Изглежда така, сякаш отново ще се насочи насам. Но защо, по дяволите, използва банкомати и собствените си кредитни карти? Не може да не си дава сметка, че ще бъде засечен.

— Може би няма друг източник на средства — предположи Тайър.

— Възможно е — кимна Ема. — Но Фил Кармоди е изключително умен, агент Тайър. Дори да не разполага с кредитни карти на чуждо име, аз си задавам въпроса защо този много умен човек не е изпразнил сметката си, преди да избяга от Бремертън. И от къде на къде ще пребива патрулен полицай — акт, който несъмнено ще изправи на нокти ченгетата в околните три щата. Във всичко това има нещо странно. На всеки десет-дванайсет часа Кармоди сякаш иска да ни покаже точно къде се намира или по-скоро къде се е намирал, а когато силите на реда се втурнат натам, него вече го няма.

Ема отново се съсредоточи върху картата.

— Обзалагам се, че предстои да бъде засечен в Западна Монтана, Северен Айдахо или Източен Вашингтон. Сигурна съм, че това е обратният му маршрут.

— Но защо? — попита Даян Карлучи, очевидно впечатлена от разсъжденията на Ема.

— Не знам — въздъхна по-възрастната дама. — Нямам представа какво е намислил.

— Аз имам една идея — обади се Демарко. До този момент не вземаше участие в разговора, защото залавянето на шпиони не беше негова специалност.

— Каква? — обърна се да го погледне Ема.

— Кармоди осъществява операция за отвличане на вниманието.

— Аха — кимна Ема, моментално разбрала за какво става въпрос.

— Нещо друго става тук, може би под носа ни, в Бремертън. В момента всички вие — ФБР, полиция и флотска сигурност — сте насочили вниманието си към Кармоди. Опитвате се да разберете какво е направил в корабостроителницата, искате да го хванете, стремите се да отгатнете следващия му ход. Като при фокусите, Тайър, следиш дясната ръка на факира, но тази, която прави фокуса, е лявата.

— Кой е лявата ръка? — любопитно го погледна Тайър.

— Шефът на Кармоди, който контролира операцията — отвърна Ема.

— А какъв е фокусът? — попита агентът на ФБР.