Майк Лосън
Вторият периметър (43)

42

Ли Мей спря поглед върху седналата на ръба на леглото Ема, изчака я да вдигне глава и силно я зашлеви през лицето. Долната устна на пленничката се сцепи, по брадичката й се плъзна струйка кръв.

— Това е за всичко, което ми причини! — просъска Ли Мей. Очите й блестяха, неестествено ярки, безумни.

— Какво… — направи опит да прошепне Ема, но от устата й излетяха само несвързани звуци. Всъщност искаше да попита: „Какво ще правиш с мен?“

Ли Мей се усмихна на безпомощното й състояние, сграбчи я за косата и рязко изви главата й назад. Ема се почуди дали се готви да я убие.

— По-късно ще ти разкажа историята на живота си — изсъска китайката. — На живота, който ти ми осигури! Но сега имаме друга работа. Разполагаме с една седмица, за да ми разкажеш всичко, което си свършила по време на дългата си кариера. Ще ме запознаеш с агентите, с които си работила, ще ми обясниш кои от тях все още действат. Ще ми разкажеш за текущите операции, за технологиите, използвани от твоето правителство. Очаквам най-подробни сведения за начините, по които вашите агенти са проникнали в родината ми, кои са те и как са го постигнали. Това ще бъде централната тема на нашите разговори.

— Но аз съм…

Ли Мей направи крачка назад, отвори вратата и извика:

— Лок, Бао! Елате!

На прага се появи огромен китаец, следван по петите от друг, с по-нормални габарити. Дребният беше инжектирал Ема в колата й, а гигантът шофираше рейндж роувъра.

— Големият се казва Бао — обясни Ли Мей. — А Лок е гаднярът.

Бао беше висок около два метра плешивец с кръгло лице, солидно шкембе и огромни мускулести лапи. Очите му също бяха кръгли, а от изражението на лицето му личеше, че не се чувства особено добре на това място.

За разлика от него Лок беше обзет от нетърпеливо очакване. Беше с пет-шест сантиметра по-нисък от Ема и Ли Мей, с надупчено от шарка лице. Присвитите му очички гледаха злобно, а усмивката му разкриваше два реда сребристи пломби.

— Мислех просто да те оставя в ръцете на Лок — рече Ли Мей. — Той знае как да изтръгва нокти, да дупчи очи и да пуска ток през зърната на гърдите ти. Това несъмнено би ми доставило удоволствие, но разпити от тоя сорт замърсяват терена и продължават твърде дълго. Не обичам да работя сред кръв, изпражнения и урина. Затова реших да те обработя както някога ме обработи ти… Начинът на ЦРУ. Никакъв сън и купища медикаменти. Ще те напомпаме с химикали, драга. Трябва да имаш предвид, че през последните двайсет години препаратите претърпяха голяма промяна. До този момент ти даваме такива, които трябва да те държат будна, но кротка. Но сега ще ти инжектираме нещо по-различно, което ще те направи… как да кажа… маниакална. До петнайсет минути ще поискаш да излезеш от кожата си.

Ли Мей се обърна към мъжете на прага и им каза нещо на китайски. Бао пристъпи към леглото и хвана Ема за раменете, а Лок измъкна спринцовка от малкото си куфарче. Ема направи опит да се освободи от хватката на гиганта, но мускулите й не приеха командата на мозъка. Лок вдигна лявата й ръка и насочи спринцовката към вената. Тя отчаяно се дръпна, иглата се отмести. Ядосан от съпротивата, дребният китаец й нанесе силен удар с опакото на дланта. Главата й се отметна назад, от носа й протече кръв. Лок замахна за втори път, но Ли Мей изсъска нещо на китайски и ръката на Бао се стегна около врата на Ема. Очите й се изцъклиха от липсата на кислород, а в следващия миг другата ръка на гиганта стисна нейната като в менгеме. Лок побърза да забие иглата. Парещата дрога проникна в кръвоносната й система, лицето й се изкриви в болезнена гримаса. Приведен над нея, Лок се ухили. Сякаш се наслаждаваше на болката й.

— Ще оставим препарата да подейства, след което започваме — съобщи Ли Мей, насочвайки се към вратата. На прага спря и се обърна, в очите й имаше сълзи. — Нямаш представа какво съм изстрадала заради теб!

Ема не беше сигурна дали сълзите са в очите на китайката или в нейните собствени.