Майк Лосън
Вторият периметър (65)

64

— Не одобрявам това, което си направил, Демарко! — изръмжа Бил Смит. — Никак не го одобрявам!

Без да му обръща внимание, Демарко се извърна към продавача на хотдог.

— Полски кренвирш с горчица и лук. Без кисело зеле.

— Ясно, сър — кимна човекът. — Един кренвирш, малко лук, без кисело зеле. — Беше дребен и слаб мъж, но имаше яки ръце с добре очертани мускули. Върху синята жилетка, облечена над изцапаната бяла престилка, бяха забодени предизборни значки на различните политически партии. Почетно място сред тях беше отделено на образите на Макгъвърн, Хъмфри и Картър. Този човек май е заклет демократ и няма да преуспее в бизнеса, помисли си Демарко. В раздиран от политически борби град като Вашингтон не е много разумно да демонстрираш личните си пристрастия. Но когато човекът се обърна да му приготви сандвича, гърбът на жилетката му се оказа покрит с представители на Републиканската партия.

— Без кисело зеле! — възмути се Смит. — Все едно да ядеш фъстъчено масло без конфитюр или пък сьомга без пушено сирене…

— Достатъчно! — вдигна ръка Демарко. — Аз просто не обичам кисело зеле.

Стояха край фонтана срещу библиотеката на Конгреса. Разположена точно срещу главния вход на Капитолия, скулптурната група се състоеше от мускулест Нептун с тризъбец в ръка, изправен между двама не особено заплашителни на вид голи мъже, а срещу тях, яхнали големи риби с конски глави, се усмихваха две голи дами с подчертано пищни форми. Демарко непрестанно се изненадваше от факта, че все още никой от консервативно настроените законодатели не е поискал да покрият с платно голите фигури.

Смит поклати глава, отвратен от кулинарното варварство на събеседника си.

— Защо накара Махоуни да ми дърпа ушите заради Ема? — мрачно попита той. — Можеше просто да ми се обадиш.

— Можех — потвърди Демарко. — Но ако случайно беше вдигнал телефона, със сигурност щях да получа поредната порция празни приказки за недостига на персонал в комплект с всички останали глупости.

— Изобщо не са глупости! — изфуча агентът и от устата му излетяха парченца зеле. — Нямаш представа срещу какво сме изправени в момента! Знаеш ли, че се опитваме да обхванем целия ислямски свят в разузнавателната си мрежа? Имаш ли представа какво означава това?

— Прав си, Бил, нямам никаква представа. И изобщо не ми пука за вашите операции. За мен най-важна е Ема. Помниш ли коя беше тя? Дамата, която разкри шпионската операция в Бремертън — същата, за която ти беше убеден, че не съществува. Дамата, която беше подложена на изтезания и без малко не я…

— Достатъчно — прекъсна го Смит и вдигна ръце в знак, че се предава. — Но фактът, че става въпрос за Ема, не променя реалността. Не е моя вината, че не мога да отделя за защитата й по-голяма бройка агенти.

— Един, Бил! Това е цялата бройка, която й отдели! Който на всичкото отгоре дори не е американец!

— Ролф е адски добър, Джо. Ако информацията не беше поверителна, с удоволствие бих ти обяснил колко е добър…

— Не ме интересува, дори да се окаже шибаният Джеймс Бонд! Един човек не стига, и толкоз! Искам да чуя какво възнамеряваш да направиш по въпроса!

— Какво да ти кажа… След като Махоуни е нагрял задника на шефа на моя шеф… Всъщност с кого е разговарял той, Джо? Да не би със самия министър на отбраната?

— Сигурно — сви рамене Демарко. — Той обича да започва направо от върха…

— Както и да е. Но този човек раздруса цялата система надолу по веригата. В резултат стигнахме до решението да изпратим още един агент, който ще се редува с Ролф за осигуряването на 24-часова охрана. В момента този човек работи по шестнайсет часа на ден, защото все пак трябва и да спи. Ще изпратим и една жена, която ще бъде с нея в къщата седем дни в седмицата. Между другото, тя много прилича на онази, дето свири на чело, не знам каква й се пада…

— Браво. Това вече е друга работа.

— Радвам се, че ти харесва, особено след като се извъди такъв експерт по персоналната охрана. Според нас Ли Мей никога не е виждала тази…

— Любовницата на Ема, Бил. Не виждам причини да не го кажеш на глас.

— Тъй де… Спряхме се на една висока жена, която благодарение на теб трябваше да превозим по въздуха чак от Панама. Ще я обзаведем с руса перука и ще я снабдим с калъф за чело, който ще вземе със себе си в къщата. А после, ако нямаш нищо против, мислим да накараме Ема да я… хм… да я цунка няколко пъти на верандата…

— Бива ли я тая ваша дама? — погледна го със съмнение Демарко.

— Взе пето място на финала по биатлон на Олимпиадата през деветдесет и осма.

— Страхотно — отбеляза Демарко. — Значи ако Ли Мей гръмне Ема и побегне на ски, хубавицата няма начин да не я настигне!