Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Демарко (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Second Perimeter (The Payback), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2014)
Допълнителна корекция
Кремена Бойнова (2018)

Издание:

Автор: Майкъл Лосън

Заглавие: Вторият периметър

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, В. Търново

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-141-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6010

История

  1. — Добавяне

23

Лейтенант Аманда Минели от Бреговата охрана беше съвсем млада, едва на двайсет и две-три, с ръст не повече от метър и шейсет. Синият униформен гащеризон изглеждаше възголям за слабичката й фигура и това я правеше още по-млада. Но Ема усещаше, че тази крехкост е само привидна. Защото въпреки възрастта си лейтенант Минели беше командир на спасителен катер, с който беше преодолявала десетметрови вълни с петдесет възела в час, за да спасява лекомислените рибари, забравили да направят справка с метеорологичната прогноза. Аманда Минели положително имаше повече кураж от мнозина мъже, три пъти по-едри от нея. Но Ема остана разочарована от това, което чу от устата й.

— Останките от лодката се намират на двеста метра под водата — каза Минели. — За изследване на такава дълбочина са нужни много усилия, а шансовете да открием нещо конкретно са доста малки.

— Ако корпусът беше запазен, шансовете щяха да са по-големи, нали?

— Да — потвърди Минели. — За съжаление най-вероятно отломките са разпръснати на голяма площ. Възможно е да е било нещастен случай. Ние разговаряхме със съседите на Мълърин. Един от тях твърди, че е бил от хората, които майсторят всичко сами, но без особен успех. Съвсем наскоро инсталирал електрически макари на борда, като за тази цел е подменил алтернатора. Ако е монтирал автомобилен вместо морски, има голяма вероятност сам да се е взривил.

— Защо? — обади се Демарко.

— Защото морските алтернатори имат вградена защита срещу искри, а автомобилните нямат. Лодката на Мълърин е била пригодена да работи с бензин, а не с дизелово гориво. При наличието на някакво изтичане, дори съвсем минимално, и в случай че е монтирал алтернатор втора употреба, свален от някой камион, той най-вероятно сам се е пратил на небето, за да спести няколко долара.

— Но вие разполагате с водолазен отряд, нали? — попита Ема.

— Да. Отрядът за дълбоководно гмуркане на военноморската база в Сан Диего. Те използват барокамера за потапяне и ДУР.

— Какво е ДУР? — попита Демарко.

— Дистанционно управляем робот, оборудван с механични ръце и камери. На дълбочината, на която се намира лодката, не можем да използваме леководолазна екипировка.

— Кога ще бъде тук този отряд? — попита Ема.

— Най-рано следващия четвъртък, защото програмата им е доста натоварена — отвърна Минели, погледна листа в ръката си и добави: — С вашите пълномощия може би ще успеете да промените приоритетите на флота, но аз няма как да го направя.

— Не, следващият четвъртък ни устройства — отвърна Ема. — Вече съм убедена, че не става въпрос за нещастен случай, но все пак ще бъда по-спокойна, ако това бъде подкрепено от доказателства.

— А вашите водолази могат ли да претърсят лодката, когато се спуснат долу? — попита Демарко.

— За какво?

— За всичко, което може да бъде собственост на Американския военноморски флот и има шансове да е засекретено.

Минели се замисли, после поклати глава. — Май ще трябва да ми кажете малко повече за вашата операция.