Майк Лосън
Вторият периметър (68)

67

Панорамното стъкло над корта се пръсна на хиляди късчета, които засипаха главата и раменете на Демарко. Той изчака малко и вдигна очи към трибуните. Ли Мей все още беше там с пистолет в ръка. Обърна се към средата на корта, очаквайки да види тялото на Ема сгърчено на пода. Но тя продължаваше да стои на предишното си място с ракета в ръка. Явно дебелото стъкло беше отклонило куршума или пък Ли Мей не бе пожелала да я убие с първия изстрел.

Главата му отново се завъртя по посока на нападателката. Сега пистолетът й беше насочен право в него. При липсата на стъклената преграда вече можеше спокойно да го улучи, дори и ако отскочи до стената.

Ли Мей бе решила да убие първо него.

Миг преди да натисне спусъка, Ема нададе яростен вик и запрати ракетата си по нея. Китайката я избягна с лекота, после отново насочи пистолета си към Демарко.

В помещението треснаха два изстрела, произведени от оръжие без заглушител. Ли Мей се завъртя надясно и натисна спусъка. Във въздуха се разнесе отчетливото съскане. Демарко не знаеше колко патрона побира пълнителят й, но преброи поне пет-шест изстрела. После китайката свали пистолета, обърна се и хукна към стълбището вляво. След нея треснаха още два изстрела. От тавана на галерията се посипа мазилка.

Междувременно Ема се стрелна към дъното на корта, където беше оставила чантичката си. Измъкна от нея малък автоматичен пистолет, зареди и блъсна вратата. Тя не помръдна, въпреки че би трябвало да се отвори навън. Явно Ли Мей се беше погрижила да я блокира.

— Помогни ми, Джо! — извика Ема.

Заблъскаха едновременно с рамене и вратата бавно поддаде. Това им отне две, най-много три минути.

Ема се втурна към стълбището, по което беше изчезнала Ли Мей. Изобщо не погледна към галерията, убедена, че китайката отдавна е напуснала трибуните. Насочи се към най-близкия изход и отвори с ритник масивната врата. Изскочи навън и светкавично се завъртя, стиснала пистолета с две ръце. Ли Мей не се виждаше никъде. Остана в тази позиция още минута, после бавно свали оръжието.

— Иди да се обадиш на… — задъхано започна тя, но после изведнъж млъкна, избута приближаващия се Демарко и хукна обратно към залата. — По дяволите! Карла!

Изтекоха няколко секунди, преди Демарко да включи, че става въпрос за Брунхилда, агентката бодигард. Настигна Ема на другото стълбище, което водеше към трибуната. На най-долното стъпало лежеше Карла. Пистолетът беше на няколко сантиметра от лявата й ръка, а подът под главата й беше подгизнал от кръв.

— О, господи! — проплака Ема. — Бедното момиче!

Остана известно време така, после бавно се изправи и погледна към Демарко.

— Тя ми спаси живота!

Демарко се наведе над трупа, огледа го и поклати глава.

— Застреляна е в тила, Ема.

— Вероятно се е завъртяла, за да потърси укритие — промълви Ема, после, изпреварвайки реакцията на Демарко, добави: — Отивам да видя дали Ролф е жив! — Но от начина, по който го каза, пролича, че не храни особени надежди. — Обади се на Бил Смит! — изкрещя през рамо тя и се затича по коридора. — Да дойде тук, преди да се появят ченгетата!

Демарко я проследи с поглед, после се опита да възстанови последователността на инцидента. Ли Мей беше стреляла първа, разбивайки стъклената преграда на трибуните. После прозвучаха двата изстрела от оръжие без заглушител, очевидно насочени към нея. На които тя отвърна с истински залп от пет-шест изстрела, а после побягна към стълбите. Престрелката завърши с нови два изстрела от обикновено оръжие.

Как е възможно финалистка в олимпийския биатлон да пропусне неподвижна цел, при това с два изстрела? — беше първата мисъл, която се появи главата му. А втората беше още по-логична: ако Ли Мей е застреляла Карла в главата, кой тогава е произвел последните два изстрела?

Обади се на Смит и напусна клуба. Откри Ема над тялото на Ролф, което лежеше в храстите край паркинга. Куршумът беше влязъл през тила, а изходящата рана беше обезобразила цялото му лице.

— Застреляла го е от упор — промълви Ема. От тона й личеше, че не разбира как китайката е успяла да се промъкне толкова близо, без да я усети Ролф.

Лишен от професионален опит, Демарко си помисли, че раната в тила на бодигарда е абсолютно същата като тази на Карла.

През следващите два часа настъпи организиран хаос. На паркинга с вой нахлуха патрулни коли и линейки, санитари полагаха труповете в пластмасови торби, криминалисти пълзяха на колене по корта, търсейки веществени доказателства. В кафенето се скупчи тълпа от членове на клуба в скъпи екипи, които чакаха да бъдат разпитани. Повечето от тях бяха здравата разтърсени от стрелбата и убийствата в техния ексклузивен клуб. От физиономиите им личеше, че са много възмутени от подобен инцидент на мястото, на което идваха да тренират и да се забавляват.

Бил Смит най-сетне се появи и успя да убеди представителите на местната полиция, че трябва да отведе Ема и Демарко. Напуснаха паркинга в колона, всеки седнал зад кормилото на колата си. Начело беше Ема, която отби пред първия бар, който се появи пред очите й.

Изчакаха поръчката в пълно мълчание. Демарко глътна наведнъж по-голямата част от съдържанието на чашата си. Направи му впечатление, че и Ема стори същото.

— Не постъпи според очакванията ми — промълви тя.

— Явно си пада по такива номера — рече Смит.

— Мислех, че ще ме нападне, докато тичам, но тя избра място, което гъмжи от цивилни…

— Дали целта й е била отново да те отвлече, или просто да те убие?

— Не знам. Можеше да ме убие веднага след като пръсна стъклото, но вместо това насочи оръжието си към Джо. Но Карла откри огън, преди да натисне спусъка.

— Бог да я прости — промълви Смит и вдигна чашата си.

— Имаше ли си някого? — попита след кратка пауза Ема. — Приятел, съпруг, деца?

— Не знам, не я познавах — отвърна Смит.

— Е, това поне можеш да разбереш! — остро каза Ема, опразни чашата си и направи знак на бармана.

— Не съм убеден, че те спаси именно Карла — обади се Демарко. За разлика от Ема той още беше разтърсен от това, което се беше случило.

— Какво!? — рязко се извъртя партньорката му.

Той им описа наблюденията си, свързани с реда на стрелбата, наблягайки на раните в тила на Карла.

— Искаш да кажеш, че по Ли Мей е стрелял друг? — присви очи Смит.

— Не съм сигурен. Може и да греша.

— Грешиш! — отсече Ема. — Ако имаше друг човек, непременно щяхме да го видим.

Демарко сви рамене. Изстрелите бяха много, върху главата му падаха стъкла, а сърцето му биеше с бесен ритъм. Ли Мей беше използвала заглушител и може би беше произвела повече изстрели от тези, които той беше чул. Но все още не можеше да приеме, че Карла не я улучи с цели два изстрела.

— Е, стрелбата по мишени е доста по-различна от стрелбата по жива цел — поклати глава Смит.

— Не — възрази Ема. — Според мен в думите на Джо има логика. — Протегна ръка и измъкна парченце стъкло от косата на Демарко и се извърна към Смит. — Обади се на ченгетата в клуба. Нека проверят колко патрона има в пълнителя на Карла.

Смит извади мобилния си телефон. Когато насреща вдигнаха, той заговори с друг тон — тона на държавен служител, който държи нещата под контрол. Ема и Демарко мълчаливо чакаха, отпивайки от чашите си.

— Добре, благодаря — каза най-сетне Смит, изключи и се обърна към Ема: — Изобщо не е стреляла.

— Тогава кой е стрелял по Ли Мей? — попита Демарко.

— На този въпрос има само един отговор: китайците — въздъхна Ема. — Вероятно са изпратили тук свои хора със задачата да наблюдават както Ли Мей, така и мен. И сутринта са успели да я засекат.

— Тогава защо не са се опитали да я заловят? Или да я убият, преди да влезе в клуба?

— Може би не са успели да я засекат навреме. Тя е много добра.

— Без майтап! — изгледа я иронично Смит, отпи от чашата си и продължи: — Значи освен Ли Мей на сцената се появява цял екип скапани китайци, които се опитват да заловят собствения си агент. Направо под носа ни!

Демарко отвори уста да му каже, че ако беше изпратил достатъчно охрана на Ема, може би неговият екип щеше да засече Ли Мей и китайците. Но агентът го изпревари:

— Добрата новина е, че нещата ще бъдат поети от ФБР, след като вече установихме, че Ли Мей се намира в района. Вече няма как да твърдят, че охраната на Ема е работа на ВРУ!

— Започва да ми писва от това прехвърляне на топката, да знаеш! — изръмжа Демарко. — Едната служба, другата служба… Цял куп бюрократични глупости! Няма ли най-сетне да…

— Напускам страната! — обяви с категоричен тон Ема. — Хващам първия самолет под фалшиво име, после ще сменя още няколко и едва тогава ще се насоча към мястото, което съм избрала. Ли Мей не разполага с достатъчно средства, за да ме проследи.

— А после какво? — изгледа я Демарко. — Ще останеш в изгнание до края на живота си?

— Не знам — въздъхна Ема. — Но вече няма да позволя да избиват хора заради мен!

— Аз имам по-добра идея — изсумтя Смит. — Ще те заложим на някое открито място, подходящо за стрелба — може би в някоя вила на плажа. Ще направим така, че тя да разбере къде си. Още не знам как, но ще го направим. После ще блокираме района със снайперисти в маскировъчно облекло. Аз ще ръководя операцията и когато шибаната китайка се появи, лично ще й пусна един куршум в сърцето!

А защо не го направи досега?! — понечи да попита Демарко, след което изведнъж си даде сметка, че мъжът насреща му е хладнокръвен убиец. Може да дрънка за гофрети и палачинки, може да изглежда безобиден като покойния мистър Роджърс, но на практика Бил Смит членуваше в същия смъртоносен клуб, в който членуваше и самата Ема. Той ще застреля Ли Мей, без да му мигне окото, и това изобщо няма да се отрази на съня му.

— Не я искам мъртва, Бил — поклати глава Ема. — Искам я неутрализирана, но не и мъртва.

— Ти да не си превъртяла?! — изръмжа Смит. — От началото на бъркотията тази жена вече уби колко… седем или осем души? А при следващата възможност ще убие и теб!

— Ние я направихме такава, Бил. Аз и проклетото ЦРУ с неговата шайка мръсници!