Майк Лосън
Вторият периметър (29)

28

Срещата уреди Бил Смит от ВРУ, който нямаше никакви правомощия за залавянето на Кармоди и съучастниците му. Самият той не присъства, предпочитайки ролята на магьосника зад завесата.

Участваха агентите на ФБР Дарън Тайър и Даян Карлучи, Ема и Демарко плюс началниците на отдел „Сигурност“ на четирите основни военноморски съоръжения в северозападната част на тихоокеанското крайбрежие — корабостроителницата в Бремертън, базата за подводници „Трайдънт“ в Бангор, Центъра за управление на подводния флот в Кийпорт и военновъздушната база на ВМС на остров Уидби. Ема имаше чувството, че вече е присъствала на подобна среща, но не се сещаше къде и кога. Направи известни усилия да си спомни, после се отказа.

Преди заседанието изгубиха известно време за уточнения, тъй като един от отговорниците по сигурността попита кои са Ема и Демарко.

— Консултанти на Бюрото — отвърна агент Тайър, замълча за момент и кимна по посока на Ема. — Тя е бивш агент на ВРУ.

Новината накара офицерите да се поизправят в столовете си.

Тайър откри заседанието с кратко изложение за Фил Кармоди, който до този момент успявал да се изплъзне от ФБР. За последен път бил засечен в Спокейн, щата Вашингтон. Според предположението на Ема бившият тюлен се движел в широк кръг и по всяка вероятност вече пътувал към Бремертън, откъдето беше тръгнал. Охранителна камера в Спокейн го заснела как задига мотоциклет от представителството на „Харли Дейвидсън“. Полицията на Айдахо открила мотоциклета изоставен пред скъпа резиденция в Кьор д’Ален, на шейсет километра източно от Спокейн. Според Ема това бе поредната заблуждаваща маневра на Кармоди. Тя поддържаше тезата, че след като зарязва мотоциклета на видно място, той вероятно е откраднал друго превозно средство и отново се е насочил на запад.

— Ние сме на мнение, че все още неизвестно чуждо правителство провежда шпионска операция в корабостроителницата — заключи Тайър.

— Това още не е сигурно, синко — обади се Ричард Милър, началникът на охраната в Бремертън с квадратната глава. — Направихме внимателен оглед на местата, на които са работили Нортън и Мълърин, но не открихме абсолютно никакви липси. Което означава, че няма доказателства за пробив в сигурността и не бива да дрънкаме глупости.

Младият агент почервеня и започна да заеква, но Ема го спаси от затруднението.

— Фактът, че не липсва нищо, съвсем не означава, че те не са се добрали до нещо, мистър Милър — отбеляза тя и вдигна ръка, за да спре по-нататъшните протести на бремертънския шеф по сигурността. — Вижте, не сме се събрали тук да обсъждаме какво са отмъкнали или не са отмъкнали от обекта ви Кармоди и съучастниците му. Затова се успокойте и да вървим напред. Ние сме обезпокоени — в смисъл ФБР е обезпокоено, — че в момента тук може би тече друга операция, от която маневрите на Кармоди целят да отвлекат вниманието ни.

— Каква операция? — вдигна вежди Милър.

— Все още не знаем, но потенциалните обекти са вашите бази и съхраняваната в тях информация.

— Добре, но как трябва да реагираме? — попита шефът на сигурността на базата за подводници „Трайдънт“. — Да засилим проверките на влизане, да разположим хора в чувствителните зони или да засилим контрола на достъпа до класифицирана информация? Това ли искате?

— Не — поклати глава Ема. — Ако предположението е вярно, операцията вече е в ход. А това означава, че чуждото разузнаване, което и да е то, е успяло да направи пробив. Правилната реакция в случая е всичко да изглежда както преди, без въвеждането на допълнителни мерки за сигурност.

— По какъв начин? — настоя човекът от „Трайдънт“.

— На вас някой докладвал ли е за подозрителна дейност? — попита Ема. — Цялата работа започна с твърдението на Дейв Уитфийлд, че проучването на системата за обучение от екипа на Кармоди изглежда „странно“. Някой от хората ви докладвал ли е за нещо необичайно, което вие сте отхвърлили като несъществено? Във вашите бази случило ли се е нещо, свързано със сигурността? Например необяснима засечка в охранителните системи? Или внезапно напускане на някой от ключовите ви хора?

— Не! — отсече Милър.

Колегите му от „Трайдънт“ и военновъздушната база само поклатиха глави, но човекът от Центъра за управление на подводния флот въздъхна и рече:

— Май имаше нещо такова…

— Какво? — попита Ема.

— Вчера се удави един от хората, които работят при нас. Цивилен служител, специалист по подводна акустика. Технология за потискане на шума, сонарни системи, подвижни и стационарни ретранслатори. Ей такива неща… Следобед излязъл на риба, а по-късно открили преобърнатата му лодка. Бил сам. Обявихме го за изчезнал, но най-вероятно е мъртъв.

— Имате ли представа какво е причинило преобръщането? — попита Демарко.

— Ами да — сви рамене човекът. — Ако не сте забелязали, вчера имаше силен вятър и морето беше доста бурно. Бреговата охрана отправи предупреждение до собствениците на малки рибарски лодки в района на Пюджит Саунд да останат на брега, но според съпругата на нашия служител — името му е Уошбърн, той казал „по дяволите предупрежденията, отивам на риба“. Жената каза още, че здравата се заинатил, сякаш животът му зависел от улова на две-три сьомги.

— Предполагам, че Бреговата охрана издирва тялото му — рече Ема.

— Разбира се. Започнаха още снощи, веднага след като намериха лодката.

Ема заби поглед в лицето на началника на охраната и настоя:

— Незабавно претърсете офиса на този служител и вижте дали нещо не липсва! — Без да чака отговор, тя се извърна към Тайър и Карлучи. — Този човек може би наистина е загинал при нещастен случай, но ние нямаме право да рискуваме. Съвпаденията стават много подозрителни: учен с такава рядка специалност изчезва в момента, в който Кармоди ни разиграва из цялата страна. Длъжни сме да допуснем вероятността да е бил вербуван и да прави опит да напусне страната. Разпространете снимката му по всички гари, летища и гранично-пропускателни пунктове в региона — колкото по-бързо, толкова по-добре. Моето предположение е, че докато Бреговата охрана издирва тялото му, той ще се опита да напусне страната през някое от големите международни летища в района — Сиатъл, Портланд или Ванкувър, най-вероятно с фалшив паспорт. Следователно бързо трябва да изпратим снимката му на Службата по сигурността на транспорта, която да предприеме необходимите мерки — охранителни камери, наблюдение на заминаващите пътници и всичко останало.

— Не знам — поколеба се Тайър. — Мисля, че преди да вдигнем толкова шум, ще е по-добре…

— Отивам да се свържа със Службата — надигна се Даян Карлучи, обърна се към шефа на сигурността в Центъра за управление на подводния флот и добави: — А от вас искам снимката на Уошбърн, веднага!

Браво, момичето ми, поздрави я мислено Демарко.