Майк Лосън
Вторият периметър (4)

3

Кармоди се появи на срещата точно в осем вечерта. Този път жената беше избрала уединена полянка за пикник край езерото, на двайсетина километра от Бремертън. Тя посочваше ново място за всяка от техните срещи.

Знаеше, че ще трябва да чака двайсет минути, а може би и повече. Разбира се, тя вече беше някъде тук и внимателно проверяваше дали не е бил проследен. Зърна я точно половин час по-късно. Фигурата й изскочи иззад дръвчетата вдясно от мястото му и бързо се насочи към него. Беше облечена изцяло в черно — черни джинси, черна тениска с дълъг ръкав, черни маратонки. На рамото й се поклащаше черен сак. Беше висока и стройна, а походката й се отличаваше с лекота и грациозност. Отвори вратата на колата и се тръшна на седалката, без да го поздрави. После дръпна ципа на сака си, извади лаптоп и го включи.

Тъмната й коса беше подстригана късо и стърчеше на всички страни, непокорна и остра като характера й. Без да претендира за точност, Кармоди й даваше някъде около четирийсет години. По гладкото й лице липсваха каквито и да било бръчки, което според Кармоди се дължеше на абсолютното отсъствие на емоционалност в поведението й. Никога не беше срещал човек с по-безстрастно лице, никога не я беше виждал да се усмихва.

Програмата зареди и жената най-сетне проговори.

— Давай! — лаконично процеди тя.

Кармоди бръкна под шофьорската седалка и й подаде плоска пластмасова кутийка, в която имаше диск без надписи.

— Само един?

— Да.

Жената понечи да каже нещо, но после се овладя и вкара диска в лаптопа. Изчака отварянето на документа, прехвърли няколко страници с помощта на курсора, после спря, за да прочете част от текста. В рамките на десетина минути повтори операцията още няколко пъти. В колата цареше пълна тишина. Не изчете целия документ, защото това би отнело твърде много време. Но прегледа достатъчно, за да получи представа за съдържанието му. Най-после затвори капака и прибра лаптопа в сака си.

— Очаквах повече, Кармоди! — хладно обяви тя. — За един месец си доставил едва седем материала.

— Трябва да бъдем внимателни — въздъхна той. — А понякога интересуващите ни материали просто не са налице, защото са в обръщение. Налага се да изчакваме.

Очите на жената се забиха в лицето му. Бяха черни и безжизнени, без следа от човешка топлота и сърдечност. Кармоди се съмняваше, че се е родила такава. Нещо в живота беше лишило от жизненост тези очи.

— Даваш ли си сметка какъв е залогът, Кармоди? — тихо попита тя.

Всъщност това беше по-скоро заплаха, отколкото въпрос.

— Да — кимна той. Пръстите му стискаха кормилото с такава сила, че кокалчетата побеляха — факт, който не убягна от вниманието й.

Остана неподвижен, докато жената прекоси полянката и изчезна зад близките дървета. Обратно в мрака, от който беше дошла.