Майк Лосън
Вторият периметър (51)

50

Ли Мей отвори вратата на спалнята. Ема седеше на пода в ъгъла и почесваше лявата си ръка. Лок току-що й беше поставил поредната инжекция — този път с малка доза, колкото да я държи будна. Доста е съсипана, отбеляза Ли Мей. Нещо напълно естествено след продължителното безсъние. Тялото й се беше стопило, а главата й се люшкаше като на пияница. Но зениците й вече не бяха толкова разширени и можеха да се фокусират — доказателство, че умът й започва да се връща към нормалното си състояние. Това беше важно, защото Ли Мей искаше тя да чуе и разбере всичко, което се готвеше да й каже.

— Погледни ме — рече тя. — Ще ти разкажа една история.

Ема само кимна. Беше прекалено уморена, за да реагира по друг начин.

— Погледни ме в очите! — изкрещя Ли Мей.

Ема бавно вдигна глава.

— Ще ти разкажа какво ми се случи след Хаваите, след като ти уби Джао. Може би вече си забравила името му, а? Джао Дженян…

Ема отново кимна. Въпреки състоянието си тя знаеше кого има предвид Ли Мей — своя красив млад любовник с тяло на гимнастик, когото беше гръмнала в главата.

— Бяхме съвсем млади агенти, но предавахме на шефовете си страхотна разузнавателна информация. Вярно е, че ти успя да ни разкриеш, но въпреки това очаквах у дома да ме посрещнат като герой, а Джао да бъде погребан с всички военни почести. Нищо подобно не се случи. Аз бях обвинена в слабост, защото съм позволила да бъда разкрита и съм проговорила по време на разпитите. В резултат били заловени други агенти, провалени били други операции. Заради теб изпаднах в немилост, а любимият ми човек беше мъртъв. А знаеш ли какво се случи после?

Ема поклати глава.

— Те ме подложиха на разпит с медикаменти, моите хора! Трябвало да бъдат сигурни, че не съм станала предателка и не съм била вербувана от теб. След което бях изнасилена. Вярно, не беше планирано, нападна ме някакъв надзирател психопат.

— Съжалявам…

— Но това съвсем не беше всичко. Знаеш ли кой беше Джао? — Без да чака отговор, Ли Мей тръсна глава и процеди: — Освен мой любим той беше син на един от най-влиятелните хора в Пекин, който ме обвини за смъртта му. Настояваше да бъда разстреляна, но вместо това ме изпратиха на заточение в Ланджоу, провинция Гансу, където прекарах четири години. Знаеш ли нещо за това място, Ема? Знаеш ли колко прекрасно е то? Там има завод за газова дифузия, който е част от програмата за производство на ядрено оръжие. Работех в столовата и на оризищата, работех като робиня. После ме изпратиха в един подслушвателен център на границата със Северна Корея, където прекарах още три години в една колиба без водопровод и канализация. Беше по-лошо от затвор, но не беше достатъчно за бащата на Джао.

Отнеха апартамента на бедните ми родители, отново по негова заповед. По-малкият ми брат — толкова умно и слънчево момче — беше изключен от университета и изпратен в армията. Няколко месеца по-късно загина по време на учение. Всичко това се случи, защото ти уби Джао.

— Съж…

— Чакай, още не си чула най-интересното! — прекъсна я Ли Мей. — Осем месеца след като приключи с мен, аз родих дете. Малкото му мозъче беше безвъзвратно увредено от дрогата. Твоята и тяхната дрога. Казаха ми, че се е родило мъртво, но аз не съм сигурна. Може би са го умъртвили в момента, в който са установили състоянието му. Моето дете!

Ема отново се опита да каже, че съжалява, но устата отказа да й се подчини.

— Бащата на Джао най-сетне умря и аз бях върната в разузнаването — продължи Ли Мей. — За тях моите езикови умения бяха твърде ценни, самата аз бях твърде ценна. През следващите десет години ми възлагаха най-гадните задачи, които обикновено се изчерпваха с преспиване с някой мазен тип с цел измъкване на разузнавателни сведения. А какво бъдеще имах! Бях национална състезателка по волейбол, говоря четири езика, а по време на специалното обучение винаги бях първа. Ако не беше ти, днес може би щях да съм оперативен директор на китайското разузнаване, а не някакъв второстепенен агент. Превърнаха ме в сексуална примамка, в намазан с мед капан. Бях принудена да използвам тялото си като работен инструмент. Но нямах друг избор. И до днес не ми вярват напълно, независимо какво съм постигнала. Никога няма да забравят провала ми на Хавайските острови. За да напредна, започнах да чукам началниците си. Само по този начин можех да спечеля доверието им и да получа по-значителна задача на запад.

— Много съжа…

— Престани да повтаряш това! — кресна Ли Мей, изчака малко да се успокои и продължи разказа си: — Накрая ме приеха. Това стана двайсет години след Хаваите, двайсет години, след като ти разби кариерата ми и всичко, което обичах! Възложиха ми две операции в Америка: да проникна в корабостроителницата на Бремертън и да отвлека Джон Уошбърн в Китай. Всичко вървеше по план, докато ти не се появи. Сякаш си някаква хлебарка, която не може да бъде изтребена! Операцията ми отново беше под заплаха, но този път аз успях да реагирам навреме и промених плановете си. Реших да отвлека теб и да те предам в ръцете на шефовете си!

До този момент стоеше права пред сгърчената на пода Ема, но сега приклекна и заби очи в нейните.

— Разполагам с трийсет часа записи, които категорично доказват високата стойност на познанията ти. Успя да ми попречиш да изведа Уошбърн, но цялата му документация е в ръцете ми. Разполагам и с информацията, копирана от Кармоди. Накрая, имам записите от твоите разпити, имам и самата теб. Този път началниците ми ще бъдат доволни. Ще се отнасят с мен като с герой, а не като с провален агент!

— Няма — прошушна Ема и леко поклати глава.

— О, напротив! — процеди през зъби Ли Мей. — Те ще направят всичко възможно да ме измъкнат оттук, разбира се, в твоята компания. А в Китай ще довършат разпитите. Ще бъдеш изтезавана месеци наред, докато не изплюеш абсолютно всичко, което знаеш. А след това ще те разстрелят.

Ема отново поклати глава. Беше твърде уморена, за да говори. Твърде изтощена, за да обясни на жената срещу себе си колко дълбоко греши.

Ли Мей се изправи. В погледа, който отправи към Ема, се долавяше триумф.

— Победих те! — каза с висок шепот тя, после отвори вратата и извика: — Лок, Бао! Елате тук!

Двете горили се повлякоха към вратата. Лок беше раздразнен от грубостта, докато Бао беше просто озадачен.

— Трябва да се свържа с посолството във Ванкувър — каза на китайски Ли Мей. — За организирането на среща ще ми трябват поне два дни. От вас искам тя да не мърда оттук, докато ме няма. Оковете я с белезници към леглото и я оставете да се наспи. Ако случайно се събуди, дайте й успокоително, за да заспи отново. Тя е много опасна, ясно?

— Да — отвърна Бао.

Лок не каза нищо. Не гледаше Ли Мей, а Ема. В очите му отново играеха странни пламъчета. Ли Мей не знаеше какви мисли му минават през главата, но беше ясно, че пленницата не може да се надява на нищо добро.

— Лок! — повика го тя. Изчака очите му да се извърнат към нея и тихо добави: — Ако не е тук, когато се върна, ще те убия!

— Бъди спокойна, ще бъде тук — отвърна Лок и устните му леко потрепнаха, сякаш заплахата на Ли Мей го беше развеселила.

— Да не си я докоснал! Искам я в добро физическо състояние.

— Разбира се — кимна Лок.

Той знаеше достатъчно начини да причини болка на жената в краката си, без да остави външни белези.