Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (60) (Готически уестърн)

Но най-напред вечеря. А после чудовището Хоклайн

Гриър и Камерън решиха да вечерят, преди да се заловят с Химикалите в лабораторията и да открият онова, което според тях щеше да ги отведе при чудовището Хоклайн.

— Ще се престорим, че слизаме в пещерите, за да надупчим на решето нещо какво да е, а като се върнем в мазето, ще си измислим някакъв предлог да се забавим и ако налетим на нещо интересно, например от рода на Химикалите, ще го застреляме на място — предложи Камерън. — Но нека по-напред си направим удоволствие с една хубава вечеря и изобщо да не се издаваме, че знаем за светлината и за лепката й — сянката.

— Окей — съгласи се Гриър. — Измислил си го без грешка.

В този момент в стаята влязоха сестрите Хоклайн. Бяха се преоблекли. Носеха рокли с дълбоки деколтета, които изтъкваха красивите им млади гърди. И двете имаха тънки талии и роклите ги подчертаваха още по-изящно.

— Вечерята е готова, гладни наши чудовищеубийци!

Сестрите Хоклайн се усмихнаха на Гриър и Камерън.

— Ще ви трябват сили, щом ще убивате чудовище.

Гриър и Камерън отвърнаха на усмивките им.

Същите огърлици обгръщаха шиите на сестрите Хоклайн и светлината и сянката още бяха там. Изглежда светлината се чувствуваше удобно в огърлиците, а тъмносенчестият цвят, който можеше да се движи, си почиваше в дългите им тежко падащи коси.

Чудовището Хоклайн поне има добър вкус — помисли си Гриър.