Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (50) (Готически уестърн)

Оркестърът Хоклайн

Гриър, Камерън и сестрите Хоклайн, все още озадачени от собственото си поведение, скочиха обратно в дрехите си и се събраха в музикалния салон на същия етаж, на който се намираха и спалните, където току-що се бяха любили.

Гриър и Камерън оставиха оръжията си на един роял. Мис Хоклайн слезе долу да приготви чай и го донесе върху сребърен поднос и четиримата се разположиха в музикалния салон, заобиколени от клавесини, цигулки, чели, пиана, барабани, органи и т.н. Музикалният салон беше изключително голям.

За да приготви чая, мис Хоклайн трябваше да заобиколи трупа на великана-иконом в коридора.

Гриър и Камерън не бяха пили чай нито веднъж в живота си, но този път решиха да опитат, защо пък не, дявол да го вземе, след всичко, което ставаше в тази огромна жълта къща, призрачна като дихание, яхнала ледникови пещери, които загризваха дълбоко в земята, като вкочанени зъби.

Гриър и Камерън бяха предложили да направят нещо за тленните останки на великана-иконом, след като привършиха с живите тела на госпожиците Хоклайн, но жените настояха да пият заедно чай, преди да се заемат с отстраняването на иконома, все още разпрострял се като остров в коридора.

В музикалния салон гореше току-що запален огън.

— Харесва ли ви чаят? — попита мис Хоклайн. Тя седеше до Гриър на едно канапе, а до нея имаше арфа.

— Различно е — отвърна Гриър.

— А ти какво ще кажеш, Камерън? — попита другата мис Хоклайн.

— На вкус не е като кафето — отговори Камерън. Той броеше музикалните инструменти в салона: осемнайсет. Като свърши, се обърна към по-близката мис Хоклайн. — Вие тук имате музикални инструменти за цял оркестър.

— Никога не сме се замисляли по въпроса в тази светлина — каза мис Хоклайн.