Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (81) (Готически уестърн)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Чудовището Хоклайн; Едно сомбреро пада от небето.

Преводач: Рада Шарланджиева

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна Култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник

Националност: Американска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: Декември 1982 г.

Редактор: Жечка Георгиева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Стефан Марков

Коректор: Наталия Кацарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1275

История

  1. — Добавяне

Битката

Още докато двамата с Гриър се намираха по средата на стълбите, Камерън забеляза скривалището на чудовището Хоклайн. Той съзря странно блещукане върху един плот зад някакви смешни шишенца. Камерън не знаеше какво е епруветка.

— Я запали ония лампи там помоли той Гриър и махна към плота в края на лабораторията.

Чудовището Хоклайн се забавляваше, като ги гледаше. Удоволствието му беше тъй голямо, че реши да изчака няколко минути, преди да превърне Гриър и Камерън в сенки.

Беше истински празник за него.

В същото време настоящата му и единствена сянка го чакаше да се размърда, за да пусне в действие своя собствен план.

Камерън забеляза и една голяма колба от оловен кристал на масата, точно срещу лампите, които прати Гриър да запали.

От описанието на сестрите Хоклайн той знаеше, че това е хранилището на чудовището Хоклайн… Химикалите. Камерън стоеше на десетина фута от колбата. А чудовището се скриеше на около пет фута от нея.

Внезапно Камерън изрева:

— Ей го там! Виждам го!

Гриър се обърна, накъдето Камерън махаше и кряскаше. Не можеше да разбере какво му става. Защо реве. Не беше в неговия стил, но за всеки случай се обърна по посоката.

Чудовището Хоклайн също се заинтригува. Какво, по дяволите, става? Какво има там, ако въобще има нещо?

И мръдна… неволно… от любопитство.

В суматохата на престорено вълнение Камерън се приближи до масата, върху която се мъдреше колбата, наречена Химикалите, и застана точно до нея.

Когато чудовището Хоклайн се помести, за да види по-добре какво става, сянката, която бе изпитала всички възможности на светлината и бе открила начин да застава пред нея, направи точно това в този решителен момент и я заслепи с мрак, при което чудовището напълно се обърка.

Друго сянката не можеше да стори, но се надяваше, че така ще осигури секундата, необходима на Гриър и Камерън, за да пуснат в действие своя план, какъвто и да беше той, защото, ако държаха да победят чудовището, не бе възможно да минат без план, а те нямаха вид на глупаци.

Когато Камерън изрева към Гриър, сянката си изтълкува крясъците му като сигнал за действие и скочи. Затъмни за миг видимостта на чудовището Хоклайн с ясното съзнание, че ако унищожат чудовището, тя също ще умре, но дори смъртта бе за предпочитане пред такъв живот, съучастничество в злодейство.

Чудовището Хоклайн освирепя и се опита да отстрани сянката от пътя си, за да види какво става.

Но тя се бореше ожесточено. В яростен прилив на неподозирана физическа сила, а сенките не се славели със сила.