Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (35) (Готически уестърн)

Чудовището Хоклайн

Двете мис Хоклайн отново седнаха с Гриър и Камерън около масата и започнаха да разказват историята на чудовището Хоклайн.

— Тази къща построи баща ни — започна мис Хоклайн.

— Той беше учен и преподаваше в Харвард — добави втората мис Хоклайн.

— А какво е Харвард? — попита Камерън.

— Прочут университет на Изтока — поясни мис Хоклайн.

— Никога не съм бил из Изтока — промълви Гриър.

— Не е вярно, били сме — възмути се Камерън. — Ходили сме на остров Хавай.

— Това не е Изтока — каза Гриър.

— Нали китайците са от Китай, който се намира в Изтока? — попита Камерън.

— Не е едно и също — обясни му Гриър. Сейнт Луис е на изток, и Чикаго. За ей такива места става дума.

— А-а, значи, тоя Изток? — възкликна Камерън.

— Ъхъ — потвърди Гриър. — Тоя Изток.

— Чудовището… — намеси се мис Хоклайн, опитвайки се да ги върне към подетата тема за чудовището, загнездило се в ледниковите пещери под тяхната къща.

— Абе — прекъсна я Гриър — защо, дявол да го вземе, говорим за остров Хавай? Мразя остров Хавай.

— Споменах го — оправда се Камерън, — защото говорихме за Изтока. И аз мразя остров Хавай.

— Тъпо е да намесваме в този разговор остров Хавай. Тия жени си имат проблем — каза Гриър. — Платиха ни с парите си, за да го разрешим, така че да се залавяме, а освен това ми е ясно и без да ми казваш колко мразиш остров Хавай, тъй като и аз киснах с теб в това посрано място. Ясно ми е, че го помниш, защото ти помниш всяка гадна дреболия.

— Чудовището… — намеси се и другата мис Хоклайн, опитвайки се на свой ред да ги върне към началната тема, която бе чудовището, загнездило се в ледниковите пещери под тяхната къща.

— Мисля, че недоразумението тръгна от следното — обобщи Камерън, напълно забравил за мис Хоклайн и за чудовището. — Ако Хоклайн бе казала „по̀ на изток“, тогава щях веднага да разбера кой изток е имала пред вид. Но тя каза „на Изтока“ и затова аз си помислих за остров Хавай, откъдето неотдавна се завърнахме. Не разбираш ли, всичко тръгна оттам, че тя каза „на Изтока“, вместо „по̀ на изток“. Всеки кретен знае, че Чикаго е по̀ на изток.

Този разговор между Гриър и Камерън беше много странен. Никога преди не си бяха говорили така. Нито пък се бяха нахвърляли един срещу друг с такъв тон.

Техните разговори бяха винаги съвсем нормални, ако изключим това, че Камерън броеше нещата, които минаваха през живота им, но Гриър му беше свикнал вече. Какво да прави, Камерън му беше партньор.

Гриър разчупи магията на този разговор като с голямо усилие пренасочи изведнъж енергията си от Камерън към мис Хоклайн и попита:

— А баща ви? Какво общо има той с това чудовище, дето се е завряло във вашето мазе?

— Не е в мазето! — раздразни се мис Хоклайн. — А в ледниковите пещери, които са под мазето. В мазето нямаме чудовище! Там е само нашата лаборатория.

Беше я заразил приключилият преди малко спор за Изтока между Гриър и Камерън.

— Нека започнем отначало — взе думата другата мис Хоклайн. — Тази къща построи баща ни…