Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (48) (Готически уестърн)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Чудовището Хоклайн; Едно сомбреро пада от небето.

Преводач: Рада Шарланджиева

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна Култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник

Националност: Американска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: Декември 1982 г.

Редактор: Жечка Георгиева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Стефан Марков

Коректор: Наталия Кацарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1275

История

  1. — Добавяне

Огледален разговор

В друга спалня на същия коридор се водеше сходен разговор между мис Хоклайн и Камерън. Те бяха изкарали току-що една много пламенна любов, по време на която на Камерън и през ум не му мина, че тази жена може да е Вълшебното момиче. Той не бе позволил на никакви интелектуални процеси да помрачат удоволствието му. Използуваше ума си за много по-полезни неща: например да брои.

— Изглежда, ще трябва да направим нещо за този ваш иконом — каза Камерън.

— Ще трябва — отвърна мис Хоклайн. — Съвсем го забравих. А той лежи в коридора. Умря човекът, а ние го зарязахме, за да се качим тук и да се любим. Направо ми изскочи от ума. Напусна ни нашият иконом. Лежи мъртъв долу. И се питам защо не направихме нищо за покойника.

— Аз предложих да свършим полагаемото се, но вие, момичета, държахте да преспим по-напред, така че се качихме тук и точно това сторихме — обясни Камерън.

— Какво! — възкликна мис Хоклайн.

— Какво „какво“? — попита Камерън.

Мис Хоклайн лежеше до Камерън силно озадачена. Между веждите й се вряза тънка бръчка. Беше смаяна, почти като в лек шок.

— Ние ли държахме? — попита тя, след като известно време се опитва да отгатне какви събития ги бяха отклонили от останките на техния обичан покоен великан-иконом и ги бяха повели на горния етаж, за да се хвърлят в прегръдките на любовта.

— Ние… ли държахме? — повтори бавно тя.

— Да — отвърна Камерън. — Дори настоявахте. На мен лично ми се стори малко странно, но дявол да го вземе, нали вие командувате парада тук! Щом искате да се любите, вместо да се погрижите за тялото на покойния си иконом, ваша работа.

— Поразително! — промълви мис Хоклайн.

— Права си — съгласи се Камерън. — Не е най-нормалната постъпка в такива случаи. Искам да кажа, че не бях преспивал с мадама, докато в коридор под мен лежи проснат мъртъв иконом.

— Просто не мога да повярвам! — удивяваше се мис Хоклайн. Извърнала бе глава от Камерън и гледаше втренчено в тавана.

— А той е съвсем мъртъв — каза Камерън. — Долу в коридора ви лежи мъртъв вашият иконом.