Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (64) (Готически уестърн)

Монолог на сянката

Чудовището Хоклайн се бе завърнало в лабораторията в колбата си с химикалите. Лежеше и почиваше… странни неподвижни петънца от светлина. Веществата, плод на дългия ревностен труд на професор Хоклайн, бяха енергийният източник, възстановителният център, където се оттегляше за сън чудовището Хоклайн, когато се изтощеше, а докато то спеше, Химикалите обновяваха силата му.

Сянката на чудовището Хоклайн спеше наблизо. Сянката сънуваше, че тя е чудовището, а чудовището е тя. Много сладък сън за сянката.

Приятно й беше да не е вече сянка, а да е самото чудовище. Не й харесваше да се влачи през цялото време подир някого. Това я правеше нервна и нещастна. Сянката често проклинаше съдбата си и страдаше, задето Химикалите не й бяха хвърлили по-добър зар.

В съня си сянката беше чудовището Хоклайн и се бе настанила в гривна около китката на едната мис Хоклайн. Беше много щастлива в този сън и искаше мис Хоклайн също да се радва, затова подсилваше блясъка на гривната.

Сянката не одобряваше поведението на чудовището и се срамуваше от жестокостта, с която то издевателствуваше над умовете на сестрите Хоклайн. Сянката не можеше да проумее защо чудовището прави такива работи. Ако съдбата се обърне и сянката се преобрази в чудовището, всичко в къщи ще тръгне другояче. Ще спрат жестоките шеги и енергията на чудовището ще бъде насочена да измисля и осъществява удоволствия за сестрите Хоклайн.

Сянката беше силно привързана към тях и ненавиждаше това, че бе част от чувството за хумор на чудовището; желаеше само удоволствия и радост за сестрите Хоклайн, а не злобни шеги, каквито чудовището толкова обичаше да си прави с техните тела и умове.

Освен това сянката яростно негодуваше срещу онова, което то направи с професор Хоклайн. Според нея чудовището трябваше да бъде вярно на професора, а не да му скрои такъв дяволски номер.

Сънят на сянката за гривната внезапно се разсея и тя се събуди. Втренчи се в чудовището Хоклайн, заспало сред Химикалите. За първи път сянката си даде сметка колко силно го мрази и се замисли как да сложи край на злосторното му съществуване, да отнеме енергията от Химикалите и да я пренасочи за добри дела.

Нищо неподозиращо, чудовището спеше в колбата. Беше капнало да злочинствува цял ден. Тъй беше уморено, че дори похъркваше сред Химикалите.