Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (54) (Готически уестърн)

Краят на иконома

Но голямата изненада ги чакаше, когато най-после стигнаха при трупа на мъртвия иконом. Едната от сестрите Хоклайн закри с ръка устата си, сякаш да задави вик. Другата мис Хоклайн побеля като призрак. Гриър въздъхна. Камерън завря пръст в ухото си и се зачеса.

— Какво ли, мамка му, ще ни сервира още? — не се сдържа той.

Четиримата зяпаха втрещени тялото иконома. Дълго зяпаха втрещени.

— Е! — продума накрая Гриър. — Така поне ще ни бъде по-лесно да го погребем.

Пред тях на пода лежеше икономът, но вече висок едва трийсет и един инча и тежък само петдесет фунта. Трупът на великана-иконом се бе превърнал в труп на джудже. И се губеше в гънките на исполинските дрехи. Крачолите бяха като празни, а сакото приличаше на палатка, загърнала трупа на иконома.

В единия край на тази грамадна купчина дрехи се подаваше от ризата малка главичка. Яката на ризата обикаляше главичката като широк обръч.

Изразът върху лицето на иконома — израз на спокойно упование в срещата със Създателя, както се казва — бе останал непроменен при преобразяването му от великан в джудже, само дето беше значително по-дребен.