Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (10) (Готически уестърн)

Кора

Камерън взе със себе си куфарчето с оръжията. Не искаше да ги оставя в дилижанса без надзор. Гриър и Камерън никога не носеха по себе си оръжие, освен ако не тръгваха да убиват някого. Тогава носеха оръжие. В останалото време оръжията си лежаха в куфара.

Търговецът на бодлива тел седеше в кухнята с чашата кафе в ръка и от време на време поглеждаше надолу към куфарчето до Камерън, но не каза нищо по въпроса.

Затова пък интересът му към Вълшебното момиче беше достатъчно силен, че да не се въздържи да я попита как се казва.

— Вълшебното момиче — отговори му Вълшебното момиче.

— Хубаво име — одобри той. — И ако не ми се разсърдите, че ще ви го кажа, и вие сте много хубава.

— Благодаря ви.

После, за да бъде вежлив докрай, попита и Гриър как се казва.

— Гриър — отвърна му Гриър.

— Интересно име — отбеляза той.

Подир това попита Камерън как се казва.

— Камерън — процеди Камерън.

— Всички тук имат интересни имена — заключи той. — Аз пък се казвам Марвин Кора Джоунс. Не се срещат често мъже с второ име Кора. Поне аз не съм срещал, а съм ходил на много места, включително и в Англия.

— Кора е особено второ име за мъж — съгласи се Камерън.

Вълшебното момиче стана, отиде до печката и наля още кафе на Гриър и Камерън. Наля и на търговеца на бодлива тел. Усмихваше се. На масата беше поставен огромен поднос с понички и всички се черпеха от тях. Вдовицата Джейн бе добра готвачка.

Като огледало къщата продължаваше да отразява клатушкането на кревата горе.

Гриър и Камерън си наляха и по чаша мляко от една красива порцеланова кана върху масата. Те обичаха да пийват по чаша мляко от време на време. Хареса им и усмивката върху лицето на Вълшебното момиче. То се усмихваше за първи път.

— Кръстили са ме Кора на прапрабаба ми. Аз не се обиждам. На някакво празненство се запознала с Джордж Вашингтон. Разправяше, че той бил наистина много мил човек, бил доста по-нисък, отколкото си го представяла — бърбореше търговецът на бодлива тел. — Завързвам познанства с много интересни хора като им казвам, че второто ми име е Кора. То събужда любопитство. Е, малко е смешно. Но не се обиждам, ако хората се подсмиват, какво пък, то си е малко смешно второто име на един мъж да е Кора.