Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (59) (Готически уестърн)

Онова, което е важно да се преброи

Слънцето се скри и ранен здрач го замести в пейзажа и макар че всички бяха готови да убиват чудовището, те също така бяха и много гладни и скоро гладът им надделя и унищожаването на чудовището бе отложено за след вечеря, която сестрите Хоклайн се оттеглиха да приготвят в кухнята, докато Гриър и Камерън останаха в дневната.

При излизането на сестрите Хоклайн странната светлина остана върху перлените им огърлици, а движещата се черна сянка — в косите им; без да знаят, сестрите ги отнесоха в кухнята, което бе добре дошло за Гриър, защото той искаше да поговори с Камерън за тях.

Гриър започна да обяснява на Камерън какво е видял, но Камерън го прекъсна с думите:

— Знам. Наблюдавам ги от доста време. Видях ги в коридора край трупа на иконома, след като се превърна в джудже. Бяха и върху лопатата, докато ти копаеше гроба, и ги видях също, когато се обличах, след като бях с едната от сестрите.

— Видя ли ги в полилея на билярдната? — попита Гриър.

— О, да! Но по-добре да не беше се издавал, като влезе да ги оглеждаш. Не ми се ще да ги предупреждаваме, че знаем за тях.

— А видя ли ги тук, в тая стая? — продължаваше Гриър.

— Разбира се. В огъня. Защо мислиш, че стоях близо до него? За да си опърля задника ли? Не, да ги разгледам отблизо! В този момент те са долу със сестрите Хоклайн, така че кажи какво мислиш по въпроса. Ако питаш мен, излишно е да слизаме в ледниковите пещери, за да търсим адското чудовище. Достатъчно е да се доберем до мазето и до гнусните химикали, които е майсторил шантавият им баща.

Гриър се усмихна на Камерън.

— Понякога ме изненадваш — отбеляза Гриър. — Нямах представа, че си му хванал конците.

— Аз броя куп неща, които е безсмислено да броя — отвърна Камерън. — Просто защото съм такъв. Но не пропускам онова, което е важно да се преброи.