Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (17) (Готически уестърн)

Гостилницата на Мама Смит

В гостилницата на мама Смит те си поръчаха пържени картофи, пържоли и домашни хлебчета, залети със сос, а всички в заведението се запитаха за какво ли са дошли в града; за десерт си взеха къпинов сладкиш, а хората наоколо, предимно каубои, се запитаха какво ли има в дългото тясно куфарче до масата им; Вълшебното момиче си поръча чаша мляко със сладкиша, а каубоите се притесниха от присъствието на Гриър и Камерън, макар че не им беше ясно защо; те до един смятаха Вълшебното момиче за голяма хубавица и естествено се точеха да преспят с нея, затова всички се запитаха къде се бе губила през последните месеци. Не я бяха виждали в града. Трябва да бе ходила далеч, но не знаеха къде. Присъствието на Гриър и Камерън продължаваше да ги държи в напрежение и все тъй не им беше ясно защо. В едно нещо все пак бяха напълно сигурни — Гриър и Камерън нямаха вид на хора, дошли да се заселят в Били.

Гриър помисли за второ парче сладкиш, но се отказа. Приятна мисъл. Сладкишът много му хареса, а мисълта за него беше толкова приятна, колкото ако си бе поръчал втора порция. Толкоз вкусен бе сладкишът.

Докато допиваха кафето си, чуха още половин дузина изстрели откъм хълмовете зад тях. Изстрелите бяха методични, отмерени и точни. Стреляше една и съща пушка и звукът й бе като че ли от 30:30. Който и да стреляше с тази пушка, наистина премисляше всеки път, преди да дръпне спусъка.