Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (69) (Готически уестърн)

Решението

— Добре — издума най-после мис Хоклайн.

Сестра й кимна в знак на съгласие.

— Трудно ми беше да взема такова решение, но няма друг изход — продължи мис Хоклайн. — Мъчно ми е, че такъв трябва да е краят на делото, погълнало целия живот на баща ни, но има по-важни неща.

— Да, нашият живот — прекъсна я Камерън. Той беше нетърпелив. Искаше по-скоро да слезе долу и да изхвърли колбата с онова нещо, та после хубаво да се наспи до тялото на една от жените Хоклайн. Уморен беше. Денят се бе проточил много дълъг.

— Ние имаме формулата на Химикалите — каза мис Хоклайн. — Можем да започнем отначало или да я дадем на някой, който ще се заинтересува от нея.

— Ще видим — обади се другата мис Хоклайн. — Аз съм малко уморена от цялата тая история, така че нека не говорим сега за бъдещето. Нека просто излеем химикалите и легнем да се наспим. Капнала съм.

— Напълно съм съгласен — подкрепи я Камерън.