Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (22) (Готически уестърн)

Добре дошли в Мъртвите хълмове

Събудиха се призори на другата сутрин и яхнаха три окаяни коня към Мъртвите хълмове. Името им прилягаше съвършено. Сякаш погребален агент ги бе проектирал и издигнал от мъртвешки останки. До къщата на мис Хоклайн имаше три часа път с кон. Безрадостен, пътят лъкатушеше през хълмовете като почерк на издъхващ.

Нямаше къщи, нито обори, нито огради и никакви признаци, че човешки живот е прониквал дотук, освен пътя, който едва личеше. Единствена утеха бе сладкото ухание на хвойнови храсти в ранната утрин.

Камерън бе привързал куфара с оръжията за гърба на коня си. Това, че животното все още се движеше, той приемаше като забележително постижение. Доста трябваше да мисли, за да си спомни дали е виждал кон в тъй окаяно състояние като този.

— Съвсем е голо — отбеляза Грйър.

Камерън броеше хълмовете, докато яздеха.

Стигна до петдесет и седем. После се предаде. Беше прекалено скучно.

— Петдесет и седем — обади се той.

И повече дума не обели. Всъщност „петдесет и седем“ бе единственото нещо, което каза, откак напуснаха Били преди няколко часа. Вълшебното момиче почака Камерън да обясни какво значи „петдесет и седем“, но той не продължи. Умълча се.

— И мис Хоклайн живее там? — попита Гриър.

— Да — отвърна Вълшебното момиче. — Харесва й.