Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (19) (Готически уестърн)

Последната любов на Пилс

Тази нощ те спаха в обора на Пилс. Пилс им донесе цял наръч одеяла.

— Сигурно няма да се видим утре заранта — каза им Пилс. — Тръгвате призори, нали?

— Да — отвърна Вълшебното момиче.

— Ако промените намерението си или решите да закусите, или да пиете кафе, или нещо такова, просто ме събудете или пък влезте в къщата и сами си го пригответе. Всичко е в долапа — каза им Пилс.

Той харесваше Вълшебното момиче.

— Благодаря ти, Пилс. Много си мил. Ако променим намерението си, ще влезем и ще ти оберем долапа — отговори Вълшебното момиче.

— Добре — съгласи се Пилс. — Надявам се, ще се справите със спалното разпределение.

Такова бе чувството му за хумор след няколко големи бири.

Из града се носеше славата на Вълшебното момиче, че е щедра с благосклонността си. Тя преспа веднъж дори с Пилс, което истински го ощастливи, защото той беше на шейсет и една и си мислеше, че никога повече не ще може да се справи. За последен път бе имал любовница през 1894 година, някаква вдовица. Но тя се премести в Корвалис и това сложи край на любовния му живот.

А после, една вечер, като гръм от ясно небе, Вълшебното момиче го попита:

— Кога си спал за последен път с жена?

Последва дълго мълчание, докато Пилс се блещеше срещу Вълшебното момиче. Знаеше, че не е дотам пиян.

— Преди години.

— Мислиш ли, че ще можеш?

— Готов съм да опитам.

Вълшебното момиче прегърна шейсет и една годишния, плешив, шкембест, полупиян притежател на странни коне и го целуна по устата.

— Мисля, че ще мога.