Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (18) (Готически уестърн)

И Мама Смит

Мама Смит, свадлива възрастна жена, вдигна поглед от месото, което пържеше за каубоите. Беше едра, със силно зачервено лице и носеше прекалено малки за краката си обувки. Смяташе, че е достатъчно едра във всички части на тялото, за да има на туй отгоре и големи крака, затова се нацъркваше в прекалено малки обувки, което й причиняваше остри болки в часовете, прекарани на крак, и я правеше силно раздразнителна.

Дрехите й бяха мокри от пот и лепнеха по тялото й, докато сновеше около голямата дървена печка, на която готвеше в тая и без друго прекалено гореща нощ.

Камерън преброи изстрелите наум:

един…

два…

три…

четири…

пет…

шест…

Камерън почака да преброи седмия изстрел, но настъпи тишина. Край на престрелката.

Мама Смит ядно се щураше около пържолата на печката. Изглежда, щеше да е последна пържола за вечерта и това много я радваше. Дошло й бе до гуша тоя ден.

— Хващам се на бас, че там убиват някого — каза каубоят, чиято пържола цвъртеше в тигана. — Чакам убийствата да се пренесат и тук долу. Въпрос на време. Нищо друго. И да ви кажа, никак не ме е грижа кой кого ще убие, стига да не съм аз убитият.

— Тук долу няма да те убият — избоботи един стар миньор. — Джек Уилямс ще се погрижи за това.

Мама Смит взе пържолата, сложи я в голяма бяла чиния и я поднесе на каубоя, който не искаше да бъде убит.

— Как ти изглежда? — попита тя.

— Препържи я още веднъж — отговори каубоят.

— Като дойдеш следващия път, ще ти сготвя една паница пепел — отвърна тя. — И ще я поръся с кравя козина.