Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (74) (Готически уестърн)

Стойката за чадъри във форма на слонски крак

Прекосявайки коридора, те минаха край стойката за чадъри във форма на слонски крак и Камерън не можа да се сдържи да не преброи чадърите в нея:

…седем, осем, девет.

Девет чадъра.

Мис Хоклайн спря до стойката. Нещо в нея и се стори безкрайно близко, но не можеше да определи какво. Просто нещо безкрайно близко. Тя се замисли.

— Какво има? — запита я Гриър.

Мис Хоклайн се взираше в стойката за чадъри. Мислеше, че е поспряла за секунда-две, а всъщност се бе застояла доста по-дълго, но не го съзнаваше, защото изцяло бе погълната от любопитство.

А с това забавяше възможния край на чудовището Хоклайн.

Тази стойка за чадъри ми е безкрайно близка — обърна се тя към сестра си. — А на тебе?

Сестра й, също истинска мис Хоклайн, хвърли едно око на стойката. И погледът й стана също тъй напрегнат.

— Да, близка ми е, но не зная с какво ми е близка. Напомня ми за някой, но не мога да се сетя за кого. Във всеки случай някой, когото познавам.

Гриър и Камерън се спогледаха, а после внимателно изучиха коридора. Търсеха чудовището, но не го видяха. Този разговор за стойката във форма на слонски крак носеше всички белези на щуротиите, които им сервираше чудовището.

Но него никакво го нямаше, затова те отминаха интереса на сестрите Хоклайн просто като странност.

— Много силно ми напомня за някого — повтори мис Хоклайн.

— Защо не помислете над това после, след като свършим с чудовището? Ще имате колкото си щете време да умувате на кого ви прилича — предложи Камерън.