Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (63) (Готически уестърн)

Нова почивка в дневната

След вечеря те се оттеглиха в една от дневните откъм фасадата и оставиха чудовището Хоклайн да се мотае в някакъв си сос, приело форма на лъжица. На стената в тази дневна беше окачена картина на голо женско тяло.

Гриър и Камерън се загледаха в картината.

Чудовището Хоклайн не ги последва в дневната. Прибра се в лабораторията, за да си почине при Химикалите. Беше уморено. Както и сянката. Вечерята им се видя безкрайно дълга.

— Татко обичаше картини на голи женски тела — поясни мис Хоклайн.

Сестрите Хоклайн, които изглеждаха още по-красиви, ако това изобщо бе възможно, сервираха в дневната кафе и коняк в малки чашки.

Гриър и Камерън не сваляха очи от картината и от време на време поглеждаха към сестрите, които съзнаваха прекрасно действията си, но се преструваха, че ги извършват неволно. Сестрите можеха да изберат друга дневна стая. Нещо в обстановката обаче ги беше възбудило. Все пак единственият признак, издаващ тяхната възбуда, беше съвсем лекото учестяване на дишането им.

— Много хубава картина — отбеляза Камерън.

Сестрите мълчаха.

Само се усмихваха.

Макар вниманието на Гриър и Камерън да бе насочено към картината с акта и красотата на двете Хоклайн, погледите им предпазливо обходиха цялата стая, търсейки чудовището, но него го нямаше.

Изпиха по няколко чаши кафе и по няколко глътки коняк в очакване да видят дали чудовището ще се върне, но то не се върна и възхищението им от красотата на сестрите Хоклайн като че ли нарасна.

— Кой е рисувал тази картина? — попита Камерън.

— Рисувана е във Франция преди много години — отговори му мис Хоклайн.

— Разбирал е от рисуване, който и да е — отбеляза Камерън, втренчил поглед в сестрата Хоклайн, която отговори на въпроса му. На нея й хареса начинът, по който Камерън я зяпаше.

— Да, той е прочут художник.

— Познавате ли се?

— Не, умрял е години преди да се родя.

— Много жалко! — отсече Камерън.

— Нали! — отвърна мис Хоклайн.