Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (52) (Готически уестърн)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Чудовището Хоклайн; Едно сомбреро пада от небето.

Преводач: Рада Шарланджиева

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна Култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник

Националност: Американска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: Декември 1982 г.

Редактор: Жечка Георгиева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Стефан Марков

Коректор: Наталия Кацарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1275

История

  1. — Добавяне

По пътя към една от възможностите за иконома

Когато тръгнаха да слизат, за да се погрижат за иконома, което означаваше да го изпратят до мястото на неговия вечен покой — дупка в земята, — те минаха покрай отворената врата на една стая с голяма билярдна маса. Масата беше красива, а над нея висеше кристален полилей.

Когато Гриър и Камерън се качваха към горния етаж, за да се налюбят със сестрите Хоклайн, вратата беше затворена.

— Я виж, билярдна маса! — възкликна Камерън, нарамил ловджийската пушка. И спря да й се порадва. — Наистина хубава маса. — Може да разиграем една партия, след като погребем иконома и убием чудовището, а?

— Ъхъ, малко билярд ще ни дойде добре, след като си свършим работата — призна Гриър, нарамил пушката „Краг“ 30:40 и затъкнал автоматичния пистолет в колана си.

— И лампите са хубави — добави Камерън, поглеждайки към полилея.

Цялата стая грееше в слънчевите струи, които нахлуваха през прозорците, събираха се в полилея и отразяваха в него сукното на масата на нежни зелени цветя.

Но в тези кристални цветя, висящи над масата като пищна градина, блещукаше и друга светлина. Тя се местеше едва забележимо през кристалните късчета, сподиряна от провлечена, детински тромава сянка.

За миг на Гриър му се стори, че видя нещо да помръдва в полилея. Той вдигна поглед от масата и се втренчи в него: нямаше съмнение през кристалните късчета преминаваше светлина. Следвана от тъмно спънато движение.

Почуди се какво може да причинява светлинната игра в полилея. Не трепваше ни една кристална частица. Всички бяха абсолютно неподвижни.

— В полилея шава светлина — оповести той и влезе в стаята да изясни въпроса. — Навярно отразява нещо отвън.

Отиде до прозореца и погледна. Видя заскрежения пояс, който, стотина ярда по-далеч от къщата, се предаваше на властта на лятото над тревата и Мъртвите хълмове.

Гриър не видя вън нищо, което да се движи и да поражда блещукането в полилея. Обърна се, а светлината изчезна.

— Изчезна — каза той. — Странно. Вън нямаше нищо, което да предизвиква отражения.

— Защо обръщате толкова внимание на някакво си отражение? — ядоса се мис Хоклайн. — Долу в коридора лежи мъртъв нашият иконом. Да се погрижим за него.

— Просто от любопитство — оправда се Гриър. — Ако съм все още жив, дължа го единствено на силното си любопитство. Струва си човек да е нащрек.

Той погледна още веднъж към полилея, но странната светлина беше изчезнала. Гриър не знаеше, че се е укрила върху игралната маса, в един от страничните джобове, и че до нея се укрила и сянката й.

— Тази светлина ми е нещо позната — измърмори Гриър. — Виждал съм я някъде преди.

Светлината и сянката затаиха дъх в изчакване Гриър да излезе от стаята.