Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (62) (Готически уестърн)

Чудовището Хоклайн в соса

Към края на вечерята чудовището Хоклайн напусна огърлиците и слезе върху масата. Успя да се събере в лъжицата от голямата купа със сос. Сянката на чудовището се излегна по повърхността на соса, преструвайки се, че е сос.

Много трудно бе за сянката да се преструва, че е сос, но тя се постара да се представи добре и някак си успя.

На Камерън му стана забавно да гледа как чудовището се настанява върху масата и разбираше какви трудности изживява сянката, преструвайки се, че е сос.

— Вкусен сос наистина — подхвърли Гриър на Камерън.

— Да — промълви Камерън и стрелна с поглед Гриър.

— Искате ли още сос, момчета? — попита ги мис Хоклайн.

— Наистина е много вкусен — повтори Гриър. — Искаш ли още сос, Камерън?

Сянката на чудовището Хоклайн съвсем се изравни с повърхността на соса. Самото чудовище се чувствуваше малко неудобно в лъжицата, която хвърляше по-силно отражение върху него, отколкото бе необходимо.

— Колебая се. Преядох. Но… — Камерън сложи ръка на лъжицата. И докосна чудовището Хоклайн. Макар да се намираше в купа с врял сос, лъжицата беше студена.

Камерън трескаво запрехвърля през ум как, мамка му, да убие в този миг чудовището, но не успя да измисли начин да убие една лъжица, затова просто използува чудовището Хоклайн да полее със сос картофите си.

Чудовището се подчини и изпълни функцията на лъжица. Докато Камерън загребваше от соса, сянката се изметна непохватно от лъжицата и тромаво тупна обратно в купата.

Сянката тъй се притесни, че почти се изпоти.

Камерън върна лъжицата в купата и отново обезпокои сянката, която този път едва не изпадна в паника.

— А ти, Гриър? Искаш ли допълнително от тоя хубав сос?

Сестрите Хоклайн бяха доволни, че сосът има такъв бесен успех.

— Не, Камерън. Чудесен е, но много ми дойде — отговори Гриър. — Стига ми да седя и да те гледам как сладко си го хапваш. Обичам да гледам как яде човек, който обича това, което яде.

На сянката й стана тъй гадно, че й се повдигна.